Румен БЕЛЧЕВ, "СТЪРШЕЛ"

Вие снимахте ли си вече дупката днес?

Ако не сте, хич не се мотайте – тичайте да снимате, преди някой да ви е изпреварил и да я е изпратил до телевизиите – те мрат да показват дупки и така да влизат в международния обмен на новините! Но телевизиите не са ни криви – те си имат някакви машинки, с които мерят дали и колко са ни интересни – и се стараят да ни показват онова, което ни интересува и вълнува най-много, това, което за нас е висша ценност.

Ако се съди по клипчетата, които пращаме до телевизиите, дупката за нас е най-голямата ценност – предполагам, защото в нея си трошим другата най-голяма ценност – колата. Може да се каже, че към евроатлантическите ценности добавяме и роден принос – дупката!

Да ми кажете нещо за евроатлантическите ценности? Не се сещате? Поне за една? Е, налага се да си помагаме.

Евросолидарността, да речем, я разбираме като еврофонд – оная приятна купчинка пари, която в момента, в който влезе на наша територия, моментално престава да е ценност и се превръща в обект за усвояване.

Свободата, равенството и братството май още не са стигнали до нашите земи. Какви братя, Боже Господи, ние не се слушаме, не можем да се гледаме, ще се избием за един чукнат калник, а из по-затънтените села за едната пенсия направо човека заколват!

Тичайте да снимате дупката!

С равенството също нещо никак не ни се получава – тъкмо вземем да повярваме на някого, че ни е равен и ние – равни на него, и дойде охраната му, та ни изблъска да не дишаме въздуха на началството от толкова близо. Ама вие още ли не сте снимали дупката?

Свободата... Това понятие напоследък малко ни се губи, затова се налага да го поясним по-подробно и с нагледни примери.

Всички сме гледали националния по футбол – и знаем колко могат момчетата. Според световната класация сме на почетното петдесет и четвърто място – с мъничко преди Панама и отбора на страната, която доскоро се казваше „Зелени нос” – сега, предполагам, заради политическата коректност, є казваме „Кабо верде”, което значи същото, само че тия, които не знаят португалски, вече няма да правят асоциации с червените носове на нашите достойни представители.

Та, като се сетим за 54-тото място и дереджето на родния футбол, по-лесно ще разберем какво означава 111-ото ни място в света по свобода на словото. Речено на прост български – 111-ото място означава, че всеки според грамотността си може да напише и публикува ода в чест на началството, както и че всеки, според грамотността си, може и трябва да напопържа на соросоид, продажник, фабрикант на фалшиви новини и национален предател неблагоразумника, който не ще да пише оди.

Срещу попълзновенията на такива неразумни юроди обаче вече е написан и свободно ще се приеме специален закон за свободата на медиите, писан не от кого да е, а от няКОЙ, който изобщо не е собственик на медии, какъв ти собственик, той за билетче пари няма, та вече втора година не може да отиде на работа в парламента, и още един, наричан с любов от избирателите си с партизанското име Ментата. Е, тогава вече наистина съвсем свободно ще можем да казваме, че сме свободни. Не като сега, когато планинското кралство Непал и страната на боливийските деца, Боливия, са пред нас и се утешаваме, че поне Замбия и Нигерия ни дишат прахта! Като си нямат кой да им напише закон – хак им е! Да си стоят на опашката за свобода – ние вече ще започнем да се пререждаме!

И съвсем свободно ще си снимаме дупките! Обичаме ние дупките си – някои например си купуват бои, за да ги оцветят в любимия си цвят.

Има други, романтични души, които след дъжд пускат корабчета в тях.

По Коледа мушкаме в дупките украсени елхички.

А сега, когато се постопли, някои дори се излягват вътре в дупката си, за да покажат на света колко е голяма, колко я обичат, колко им е удобна и как добре се чув­стват в нея.

Хайде, стига сте се офлянквали, излезте, снимайте, поне да оставим на поколенията спомен за прекрасното време, в което свободно гледахме към света от дъното на нашата дупка.

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев