Арам Екин Дуран, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Последните словесни престрелки изглеждат забавни. Но само на пръв поглед. Филмовата звезда Руткай Азиз препоръча на президента Ердоган да послуша малко Моцарт и Бетовен. И добави: "Това със сигурност ще му се отрази добре". А понеже турският президент отхвърля алкохола, колумнистът Йълмаз Йоздил написа: "Ако Ердоган беше изпил поне една бира, днес Турция щеше да е много по-добре".

"Чиста проба фашизъм"

Реакцията на Ердоган не закъсня: пред депутати от Партията на справедливостта и развитието той заяви без капчица хумор, че било чиста проба фашизъм да склоняваш държавния глава да пие бира и да слуша Моцарт.

По турската телевизия Arti TV, излъчваща от Кьолн, актьорът Руткай Азиз отвърна, че не е давал никакви съвети на Ердоган и описа какво точно се е случило: запитан какво мисли за това, че Ердоган ще ходи на концерт на световноизвестния пианист Фазил Сай, Азиз отговорил, че това е една отлична идея, тъй като там президентът ще слуша Моцарт и Бетовен, което със сигурност ще му се отрази добре. В този смисъл популярният турски актьор не проявява никакво разбиране за обвиненията във фашизъм: "Аз ли съм фашистът в случая? Или Моцарт е фашист? Ако е второто, тогава призовавам в името на човечеството да защитим Моцарт", гласи коментарът на Азиз.

Подобен е и случаят с турската телевизионна актриса Дениз Чакър, която си навлече гнева на Ердоган, след като влезе в словесна престрелка с жени, носещи забрадка. Ердоган се опита да внуши, че актрисата била призовала жените със забрадки да ходят в Саудтиска Арабия, което, по думите му, също било "чиста проба фашизъм".

И още един сюжет разтърси наскоро турските културни среди: двама актьори, които в Турция са живи легенди - 76-годишният Мюждат Гезен и 78-годишният Метин Акпънар, си позволиха да разкритикуват Ердоган, който на свой ред ги нарече "псевдо творци". Междувременно двамата са разследвани за обида на държавния глава, подбудителство към преврат и призив за убийство. И всичко това заради следната реплика на Акпънар: "Демокрацията е единственият начин да преодолеем поляризацията и хаоса. Ако не успеем, при нас може да се случи същото като при всеки друг фашизъм: да обесят вожда с главата надолу или да го отровят в някое подземие".

"Това е тъжната реалност в днешна Турция"

Турският президент реагира все по-агресивно на критични изявления по негов адрес. Но защо се е прицелил в хората на изкуството, след като е далеч по-важно да обърне внимание на политическите и икономическите проблеми на страната? Гюлфем Сайдан Санвер, носителка на награда на Американската асоциация на политическите съветници AAPC, знае отговора: предстоящите през март местни избори.

"Резултатите от последните гласувания в Турция показват, че Ердоган печели от разединението, което внася в турското общество. Поляризацията работи в негова полза, а атаките срещу хората на изкуството са част именно от тази стратегия", посочва Санвер. По този начин Ердоган постига и още нещо: отвлича вниманието от икономическите проблеми на страната. "Той знае много добре, че правителството печели от това нагнетяване на страхове. Защото едно общество, измъчвано от страхове, винаги гласува в полза на статуквото", казва Санвер.

Театралният критик Атила Дорсай припомня на свой ред, че в демократичните страни правителствата се отнасят с уважение към творците, а обществото ги цени. Само в диктаторските режими се опитват да ги потискат, казва Дорсай и добавя: "Действат безцеремонно с всеки човек на изкуството, който си позволява и най-безобидната критика по адрес на правителството. Това е тъжната реалност в днешна Турция".

  • В СЯНКАТА НА СЛАВАТА

    Пит Спенсър – тихият мотор на "Smokie"

     Той е  активен композитор и текстописец, като често работи в тандем с Крис Норман. Заедно създават много от най-известните песни на групата, включително емблематичната "Run to Me"... 

„Да служа ще се радвам, но да прислужвам ще ми дотежи.“

Александър Грибоедов, руски поет, драматург, композитор и допломат, роден на 15 януари преди 231 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Подводните течения на Лука Гуаданино

 

„След лова“ на Лука Гуаданино е сред най-неоценените и погрешно разбрани филми през миналата година.

Искри от въглени и неподправен патриотичен плам

     

„Въглени“ - историческа сага от XVII век за страдание, любов и възход

Много повече от писма

 

Амелия Личева за книгата  „Тук и сега. Писма (2008-2011)“, издадена в края на миналата година на български от „Кръг” в превод на Иглика Василева.