АНТЕ ПАСЕНХАЙМ, АРД

Интервюто с племеницата на сегашния президент на САЩ Доналд Тръмп е публикувано през 2020 г. по повод книгата на Мери Тръмп "Too Much and Never Enough: How My Family Created the World's Most Dangerous Man". Заглавието е на SKIF.

---

Защо Вие като племенница на Доналд Тръмп държахте непременно да напишете книга за него?

- Честно казано, не ми се искаше да го правя, но имах чувството, че твърде много е заложено на карта. Имаше толкова много неща, които през 2016 година милиони американци не знаеха. Затова се почувствах задължена да разкажа историята на моето семейство. И как Доналд стана такъв, какъвто е днес. Написах я също така, за да разясня на хората, че нищо няма да се промени. Той няма да започне да се държи като президент. И няма да започне да се интересува и грижи за неща, които са отвъд собствените му интереси.

Казвате, че семейството Ви е създало най-опасния човек на света. Какво имате предвид?

- Не казвам, че той като човек е най-опасният мъж на света - той е опасен заради позицията, която заема. И заради властта, която произтича от тази позиция. Както видяхме, той е в състояние да разрушава съюзи, градени с десетилетия. Видяхме, че е готов едностранно да излиза от договори, които защитават всички нас и които са били подготвяни в продължение на години. Опасен е и поради това, че толкова много хора в САЩ, включително на най-високо ниво, продължават да го подкрепят и дори одобряват ужасното му поведение.

Така ли се е държал още като дете?

- Сходствата са изумителни, а всичко започва всъщност с това, че дядо ми винаги го е подкрепял - с влиянието си, с парите си, с връзките си, с готовността си да омаловажава провалите му, без да му бъде търсена отговорност. Баща ми беше най-големият син в семейството и като такъв трябваше да поеме семейния бизнес. Докато дядо ми не реши, че баща ми не е човекът, който му трябва. Баща ми не беше „убиец“. Не беше готов да мами, да лъже и да краде, за да печели. Така дядо ми стигна до извода, че Доналд е човекът, който му трябва, макар да беше много по-неквалифициран и некомпетентен.

Той ли го превърна в този нарцисист, за когото Вие говорите като психоложка?

- В живота си срещаме много вторачени в себе си хора, които бихме описали като нарцисисти, но които не са клиничен случай. При Доналд Тръмп е друго - неговата прекомерна самовлюбеност, постоянната му потребност от внимание. И когато симптомите на заболяването влияят на действията - а аз мисля, че именно това виждаме в постоянната потребност на Доналд от внимание, тогава вече проблемът засяга не само отделния човек, а и хората около него.

Какъв беше Доналд Тръмп като дете?

- Още на седем години се е държал като тиранин. И е бил много невъзпитан. Основен обект на неговия тормоз е бил чичо ми Робърт, тъй като единствено той е бил по-малък от него. Заради тези постоянни нападки една вечер баща ми, който тогава е бил на 14 години, се вбесил и нахлупил на главата на Доналд паницата с картофено пюре, приготвено от майка им. Всички много се забавлявали, с изключение на Доналд, който и до днес почервенява от яд, когато някой разказва тази история.

И Вие смятате, че тази случка е била ключова?

- Да, смятам, че това е решаващ обрат в отношението му към баща ми. И най-вече що се отнася до едва ли не смъртния му страх от унижение. Убедена съм, че от този момент нататък той е решил на всяка цена да избягва униженията. От друга страна обаче самият той не се колебае да използва унижението като оръжие срещу други хора.

И лъжата, както пишете. Твърдите, че чичо Ви е наел човек, който да се яви вместо него на приемните изпити в университета.

- Да, доколкото знам, той е платил на някого, за да издържи изпита вместо него. Но въпросът не е толкова в това, че той с охота лъже и мами - главната му цел всъщност е била на всяка цена да се представи добре пред баща си, защото в никакъв случай не е искал той да се отнася с него така брутално, както се е отнасял с моя баща.

Какво си помислихте в изборната нощ през 2016, когато разбрахте, че чичо Ви ще стане президент?

- Кошмарна нощ, бях съсипана. Имах чувството, че повече от 60 милиона души са взели съвсем съзнателно решението да превърнат страната ни в един вид копие на моето ужасно семейство. И не разбирах как така толкова много хора просто отказваха да видят Доналд такъв, какъвто е.

А ако на 3 ноември претърпи поражение, мислите ли, че ще го приеме?

- Това е добър въпрос. Но няма добър отговор. Просто няма как да го знаем. Но изхождайки от това, което знам за него и за хората около него, решаващи ще бъдат два фактора: с каква преднина ще спечели Джо Байдън, ако спечели, и какво ще посъветват Доналд хората, които са му най-близки.

Най-добре ще бъде, ако Байдън спечели с голяма преднина, тъй като тогава никой не би могъл да твърди, че победата му се дължи на някаква измама. Ако обаче разликата е малка, хората около Доналд навярно ще изиграят важна роля, тъй като ще се опитат да го убедят, че е бил измамен и че трябва да се бори. Много се надявам това да не се случи.