„Е, светът се промени миналата нощ по начин, който не ми позволява да ви защитя. Това е ужасно чувство за един баща.“ Така започва писмото, което сценаристът Арън Соркин (55) написа до 15-годишната си дъщеря и майка й часове след като Доналд Тръмп спечели изборите за президент в САЩ. То беше публикувано от „Vanity fair“ . 

„Тежко е, че за първи път моят кандидат не печели (всъщност е за шести път), но е първият път, когато ужасна некомпетентна свиня с опасни идеи, сериозно психическо разстройство, липса на познания за света и без желание да го опознае, идва на власт“, пише емоционално Соркин, носител на „Оскар“ за сценария на „Социална мрежа“. Той излива отчаянието си, че не просто Тръмп е спечелил, а неговите поддръжници – Ку клукс клан, сърдити бели млади мъже, на които рапът пречи, мъже, които нямат право да се наричат така. „Омразата им даде надежда.“ 

На финала на писмото си той обявява, че битката не е свършила, а едва сега започва: „Америка си остава Америка и ние продължаваме да бъде американци. Въвлечени сме. Ще направим каквото можем в борбата за правосъдие, за правата на жените, за Първата поправка на конституцията, за равенство."

Соркин се обръща конкретно към дъщеря си Рокси с думите, че не вярва да мине и година, преди „този тип да се забърка в престъпление, достойно за импийчмънт“. „Ако успее някак да мине през четирите години на мандата си, ние през това време ще се борим за нашия кандидат и той ще спечели“, пише сценаристът, давайки надежда на момичето, че когато за първи път гласува, добрият ще спечели. 

„След Втората световна война дядо е дошъл в тази страна, като си е мислел, че осигурява страхотен живот за семейството си. Аз няма да дам на внучката му държава, пълна с мразещи и глупави мъже. Сълзите ви миналата нощ ме събудиха и никога няма да заспя повече“, гласи прочувственият финал. 

 

 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция