Светът е сцена, а всички ние... сме актьори на нея. Това е животът - спектакъл без  антракт, без финал, в който всички ние сме актьори.

Театърът прилича на … райски остров. Това е мястото, където се откъсвам от всички проблеми,  правя това, което обичам най-много и мога да мечтая на воля.

 Хората ходят на театър /балет/, защото … имат нужда от духовна храна. Имат нужда от изкуство, което да ги докосне и развълнува, защото, за съжаление  в живота днес преобладават негативните емоции.

 O, слабост, твойто име е … БАЛЕТ.

 В театъра мога да устоя на всичко, освен на …сцената.

Думи, думи, думи (в театъра) … танц, танц, танц /в балета/. За разлика от театъра, в балетното изкуство разказваме и изживяваме всичко само и единствено с тялото си, с помощта на танца. Телата са нашият инструмент. Тялото може да пее, да се радва, да страда, да изразява цяла палитра от емоции само посредством езика на танца.

 Животът в театъра е това, което се случва докато …живея с поредната роля и я пресъздавам.

 Най-силно ме впечатляват хората в театъра, които …живеят, дишат с балета и са му отдадени изцяло.

Всичко в театъра /балета/ е по-ясно, когато … успееш да се превъплътиш напълно в дадената роля и публиката ти повярва и започва да изживява всичко заедно с теб. Това е смисълът на нашето изкуство.

 Свободата в театъра е на върха на …балетните палци :)

 Част от мен подозира, че в театъра съм …боец

 … а другата част от мен счита, че в театъра съм …ранима.

Всичките ми театрални /балетни/ мечти могат да се сбъднат, ако …продължавам да ги следвам.

Най-силно ме впечатляват спектаклите, които ...изобилстват от силни чувства и емоции. Драматичните спектакли.

На шкафчето в гримьорната ми има …всевъзможни балетни принадлежности и малки подаръчета от близки приятели.

Сутрин театърът е …празна, тиха, спяща, събуждаща се сцена.

Цветът на театъра в полунощ е ... цветът на спуснатата червена завеса.

 НОЩ НА ТЕАТРИТЕ е …сбъдната мечта за почитателите на изкуството. И за самите артисти, разбира се, тъй като рядко имаме възможност да общуваме с нашата публика, а това е важно. Вдигаме завесата и даваме възможност на зрителите да влязат в "кухнята" на нашия дом и да се запознаят по-отблизо с целия процес. Така можем да чуем мнението и впечатленията им, защото в крайна сметка правим всичко това за негово величество Зрителя.

------------------

Балерината от трупата на Софийската опера е от 15-те посланици на Нощта на театрите, която ще се проведе на 21 ноември в 15 български града.

 

Източник: theatresnight.org

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.