Стивън Кинг отново изрази мнение срещу неразумните закони за оръжията в САЩ, съобщи „Гардиън“. Той нарече тези, които регулират контрола върху оръжията, „гордо затворени умове“. Този път Кинг протестира в социалната мрежа „Туитър“.

Съобщенията на Кинг в „Туитър“ са провокирани от скорошния случай, при който 9 души бяха застреляни в методистка църква в Южна Каролина, която е посещавана от афроамериканци. Задържан е Дилън Рууф на 21 години. Той е получил оръжието като подарък за последния си рожден ден, а във „Фейсбук“ има снимка с яке с цветовете на расистки организации. Негови познати твърдят, че е планирал удара си 6 месеца.

„Докато отговорните собственици на оръжия не подкрепят отговорни закони за техния контрол, невинна кръв ще продължи да бъде проливана. Колко пъти трябва да виждаме това? Има прекалено много затворени умове, които се занимават с контрола върху оръжията. Нещо повече – ГОРДО затворени умове. През това време американското стрелбище остава отворено. Според „Bloomberg Business“ тази година смъртните случаи, причинени от огнестрелни оръжия в САЩ, ще надхвърлят жертвите по пътя. Не можеш да сложиш предпазен колан на полуавтоматично оръжие“, написа Кинг.

Той публикува и есе по темата през 2013 г. след стрелба в начално училище в Кънектикът, която взе 26 жертви. Преди години Кинг изтегли от книжарниците романа си „Гняв“, след като се оказа, че той е вдъхновил убийствата в училища във Вашингтон и Кентъки, съответно през 1996 и 1997 г.

„Полуавтоматични и автоматични оръжия ще продължат да бъдат използвани от лудите хора, докато наистина силните организации в тази страна не се намесят и не обърнат хода на събитията“, допълни Стивън Кинг.

Законите за притежание, придобиване и използване на оръжия в някои щати са дискутирани от много години. Според много критици липсва достатъчно контрол и това води до масови убийства на невинни хора.

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 154 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...