СТИВЪН КИНГ в интервю за NPR.org:
"Хората продължават да повтарят: "Боже, все едно живеем в история на Стивън Кинг". И единственият ми отговор на това е: "Съжалявам". Пандемия като COVID-19 бе неизбежна. Няма никакво съмнение, че в общество като нашето, в което пътуванията са част от ежедневието, рано или късно щеше да се появи вирус, който да получи широко разпространение.
Щом искат, читателите могат да ме наричат хорър писател - и това е добре, стига да четат книгите ми. Но мисля, че правя много повече и се интересувам от мистерията какви сме ние и на какво сме способни.
Много хора ми се обадиха, когато Доналд Тръмп беше избран за президент за да ми кажат: „Това е точно като в "Мъртвата зона". Там има герой на име Грег Стилсън, който става щатски сенатор и след това се издига до президентството. Така че това е вторият път. И сега, когато Тръмп всъщност е президент на Съединените щати и има пандемия в световен мащаб изглежда, че в реалността „Слъсък” и Мъртва зона” взаимно се опрашиха . Не ми е много удобно. Непрекъснато чувам хора да се оплакват, че сякаш живеят в история на Стивън Кинг. Мога да кажа само, че съжалявам.
Като човек, който вече е в 70-те си години, си спомням разказите на майка ми за Голямата депресия. Тя е оставила белег. Оставила е травма след себе си. И мисля за моята внучка - която сега не може да се види с приятелите си, освен по скайпа, защото е затворена вкъщи… Един ден, когато порасне и нейните деца й се оплачат: "Мамо, толкова ми е скучно вкъщи, не може ли да изляза?", тя ще им каже: "Трябваше да видиш как беше през 2020 г., когато се наложи да стоим вкъщи месеци наред! Не можехме да излезем. Страх ни беше от микроби!"
---
Двадесет часа на ден живея в същата реалност, в която живеят всички останали. Но в продължение на четири часа нещата са различни. И ако някога ме питате как или защо се случва това, ще трябва да ви кажа, че за мен то е същата загадка, както и за всеки друг. … През всичките години, в които съм се занимавал с това - откакто открих таланта си на 7 или 8 години - все още се чувствам по тази начин, както в първите дни - излизам от обикновения свят и влизам в моя собствен. И това е прекрасно, вълнуващо преживяване.
Това, с което живея и с което подозирам, че сега живеят много хора, е едно тревожно състояние, познато на всички, прекарали тежка зима в изолиран район, където дълго време не може да се излиза навън. … Но благодарение на това, че съм си вкъщи, постигнах чудесен напредък с романа, по който работя сега, защото наистина няма много за правене и това е добър начин да се измъквам от притесненията си. Изпитвам не паника, не ужас, а някакво изтръпващо безпокойство, когато си казваш, че не бива да излизаш. Ако изляза навън, може да прихвана нещо или да го предам на някой друг."
