„Краля на ужаса“ Стивън Кинг сподели, че достъпът на президента Тръмп до ядрения арсенал на САЩ е по-страшен от всичките му романи. Това написа той в профила си в „Туитър“.

Фактът, че този човек (Тръмп) държи пръста си върху червения бутон, е в пъти по-страшно от всички ужасяващи истории, които някога съм написал", отбелязва писателят и добави, че според него "туитовете" на Тръмп през първите 100 дни на управлението му доказват, че той е един ясен христоматиен пример за нарцистично разстройство на личността.

Това не е първият път, в който Кинг изразява остро недоволството си спрямо Доналд Тръмп. Още по време на предизборната кампания той бе част от петицията, включваща имената на над 450 автори с настояване да се предотврати възможността Тръмп да кандидатства и да бъде избран за президентския пост.

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...