„Краля на ужаса“ Стивън Кинг сподели, че достъпът на президента Тръмп до ядрения арсенал на САЩ е по-страшен от всичките му романи. Това написа той в профила си в „Туитър“.

Фактът, че този човек (Тръмп) държи пръста си върху червения бутон, е в пъти по-страшно от всички ужасяващи истории, които някога съм написал", отбелязва писателят и добави, че според него "туитовете" на Тръмп през първите 100 дни на управлението му доказват, че той е един ясен христоматиен пример за нарцистично разстройство на личността.

Това не е първият път, в който Кинг изразява остро недоволството си спрямо Доналд Тръмп. Още по време на предизборната кампания той бе част от петицията, включваща имената на над 450 автори с настояване да се предотврати възможността Тръмп да кандидатства и да бъде избран за президентския пост.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Идва момент, в който разбираш колко бързо минава времето, как животът е отлетял. Тогава перспективата ти се променя.“

Майкъл Кийтън, американски актьор, роден на 5 септември преди 75 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си