ТЕО УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

А всъщност големият въпрос е: представете си тези 1 милиард лв., инвестирани вместо във 4 трошки-катафалки самолети (които ще пазят границите толкова, колкото бодливата тел ги пази) - инвестирани в културата на тази държава.

1 милиард в помощ на преводи от български език, в помощ на българските книги, инвестирани в перформативни изкуства, в български павилион във Венеция, в нова сграда на филхармонията с нормална акустика, в добри гост диригенти, в участия на Арт Базел, в ново кино на млади режисьори, в образование по изкуствата...

Ще поставят отново България на културната карта. Ще я направи влиятелна и уважавана държава.

Но това фуражката и всички останали никога няма да разберат. Затова и всекиднввните им провали са толкова патетично комични...

Ето затова трябва да им чупим главите на тия примати!

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...