ТЕО УШЕВ, фейсбук
Вместо да пиша тук дългата история на това, което се случи, можете да го прочетете в пространното интервю, което дадох за БТА, за една млада, честна журналистка - Мая Стефанова.
През цялото време на тази абсолютна истерия всички пропускаха най-важният факт: филмът, който участва на фестивала в Москва, беше "Ф1.618"; филм срещу тоталитаризма, диктатурата, брутализма, прикрит зад "наивна" детска приказка.
Нито един от участниците в тази истерична кампания не е гледал филма.
В деня, в който взех решението да изпратя този филм в Москва, един февруарски ден, 40 дни след смъртта на майка ми, отидох в катедралата на Вандом. Знаех какво ме чака, ако взема това решение. И в ъгъла на катедралата, сред картините от 17 век, имаше една икона, копие на "Св. Троица" на Андрей Рубльов. Не я бях забелязал дотогава.
Казах си - това е знак. Правя каквото трябва, да става каквото ще.
А то стана, в изобилие...
Ако майка ми беше жива, нямаше да го направя. Помията, която се изля отвсякъде в клоаката, наречена фб, щеше да я убие.
Точно това поведение, на тези хора, е една от основните причини в България да е завладяна от путлеровската колона, повсеместно.
Да стърчи най-високият паметник на армията-окупаторка в света.
Трябвало да се игнорва, да се бойкотира, ми казваха.
Докато ние бойкотирахме, игнорвахме, про-рашистката партия в България зае 15 % от парламента. А губернатор на Руското посолство е президент на България.
Не, милички (както казваше майка ми)
Не трябва да се бойкотира повече.
Трябва да се слагат тенджери под налягане, навсякъде!
Да вземем кирки и срутим тази кула на Саурон, която стърчи и разпръсква зло в центъра на София.
Да свалим, ако трябва и насила, тази марионетка на Руското посолство в центъра на София.
За мен Украйна вече е победила в тази война, а Путлер е в бункера. За най-близките хора от обкръжението му също.
Но за да има по-малко жертви, докато това се случи, трябва да помагаме, кой както може, на тези хора, които умират за нас, там, в Украйна.
Може би съм наивен идиот, който си мисли, че подобни "пънкарски" актове правят нещо.
Но знам, че онази вечер, в Москва, е имало крясъци, и едни хора са били доста нервнички. И че пиршеството на свине в диаманти по червения килим, малко е било помрачено...
И обрикчийте им в София са били нервнички също. Че са отпуснати рубли, активирани дълбоки резерви.
Съжалявам, за тези хора, които се подлъгаха. Но дано това им остане за урок, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Че преди да се изпляскаш първосигнално тук, може да помислиш, да почакаш, да помълчиш.
За да не ти се налага после да замазваш излагацията си.
Това е последният ми коментар по тази тема тук. Интервюта няма да давам.
Искам да благодаря на момичетата от Колибри (знаете кои са те), които в нито един миг не ме предадоха. И са еталон за достойно поведение.
И бяха постоянно до мен, в цялата акция.
Момичета, вие сте титани! Вечно ще съм ви благодарен!
