Номинираният за „Оскар“ български режисьор Тео Ушев е награден от министерството на културата на Франция с ордена „Кавалер на изкуствата и културата“. Новината я разпространи самият той във „Фейсбук“. 

„Днес получих Ордена “Кавалер на Изкуствата и културата” на Министерство на Културата на Република Франция. Номинацията е подписана от бившата Министърка на Културата Одри Азуле, преди да заеме поста на председател на UNESCO. Не знам кой и кога ме е предложил за тази декорация (сигурно с връзки;) , но за мен е чест да получа отличие от Франция. Предпочетох да получа ордена без церемонии и фанфари - защото вярвам, че артистите не бива да се мотаят по официални правителствени събития и да получават ордени и звания. Но все пак - благодаря! За сведение - коневръза пред НФБ се строи, така, че ще има къде да си връзвам коня“, написа Ушев.

ТЕО УШЕВ е роден на 4 февруари 1968 г. Син е на художника Асен Ушев. Дипломира се през 1995 г. в специалност Графичен дизайн в Художествената академия. В България е известен главно с театралните си афиши от 1990-те години. От години живее в Монреал, Канада, където създава своите филми в сътрудничество с канадския Национален филмов съвет. От 2010 г. преподава и провежда работилници и майсторски класове в повече от 20 университета и фестивала по света, включително в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия, Лондон, Будапеща и много други.

 

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин