ТЕО УШЕВ пред бТV:

"Днес няма политически герои, всичко е на плейбек, това са едни буфосинхронисти, които само си отварят устата. И това е в световен мащаб, а в България е такава криза, че дори не ми се говори за това, защото тогава тъгата започва да става меланхолия и това не е добре. А пък аз съм позитивен човек и вярвам, че можем да се оправим. И призовавам сънародниците си: Дръжте се, не се предавайте! Сритайте им задниците, всичко ще бъде наред, ще победим! Ние сме по-уни, освен това сме и повече. Ще победим, сигурен съм, че всичко ще бъде наред в нашата държава. Най-малкото след 50-60 години, когато почине и последният човек, живял по времето на комунизма, ще бъдем една прекрасна държава.

Смятам, че художник, който е свързан и прекланя глава пред политиците, който сервилничи с тях, в този момент той спира да бъде художник.

Всеки един от нас егоистично стана популярен, но като цяло не успяхме да променим света и да го направим по-добро място за живеене, което е и голямата ми тъга."

Тео Ушев е в България заради филма си „Физика на тъгата” по едноименния роман на Георги Господинов. Той определя лентата като "капсула на времето", в която е вкарал всичко, което е вълнувало неговата генерация .

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков