ТЕО УШЕВ пред бТV:

"Днес няма политически герои, всичко е на плейбек, това са едни буфосинхронисти, които само си отварят устата. И това е в световен мащаб, а в България е такава криза, че дори не ми се говори за това, защото тогава тъгата започва да става меланхолия и това не е добре. А пък аз съм позитивен човек и вярвам, че можем да се оправим. И призовавам сънародниците си: Дръжте се, не се предавайте! Сритайте им задниците, всичко ще бъде наред, ще победим! Ние сме по-уни, освен това сме и повече. Ще победим, сигурен съм, че всичко ще бъде наред в нашата държава. Най-малкото след 50-60 години, когато почине и последният човек, живял по времето на комунизма, ще бъдем една прекрасна държава.

Смятам, че художник, който е свързан и прекланя глава пред политиците, който сервилничи с тях, в този момент той спира да бъде художник.

Всеки един от нас егоистично стана популярен, но като цяло не успяхме да променим света и да го направим по-добро място за живеене, което е и голямата ми тъга."

Тео Ушев е в България заради филма си „Физика на тъгата” по едноименния роман на Георги Господинов. Той определя лентата като "капсула на времето", в която е вкарал всичко, което е вълнувало неговата генерация .

 

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 227 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Как миналото спъва настоящето (ревю)

 

„Драмата“ смесва политически коментар, романтична комедия и психологически трилър по начин, който на теория не би трябвало да работи.

Били Айлиш по пътя към славата

Прави впечатление колко деликатно Камерън предразполага Айлиш към откровения – за това, че не разчита на сексапила си, но като млада жена не може да носи дрехи, които я карат да се чувства некомфортно...

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…