ТЕО УШЕВ, "Фейсбук"
Точно преди за замина от България се съгласих да участвам в комисията по определяне на българския участник за най-добър чуждестранен филм. Всъщност, отложих билета си, за да участвам.
Трябваше да бъдем 7 човека. Останалите членове на комисията няма да назовавам, оставям на тях да го съобщят.
Няма да коментирам и качествата на предложените филми. Протече интересна дискусия, доста смислена, между другото.
Накрая се разбра, че никой не е склонен да отстъпи от принципите си. Резултатът - 4:3 в полза на "Страх" на режисьора Ивайло Христов (3 гласа имаше "Жените наистина плачат")
По вкус и цвят, приятели няма. Но направи впечатление поколенческото разделение във вкусовете и възприятита ни...
Но имаше един проблем, който доста ме притеснява.
Извинявам се, че пиша чак сега това, но бях на път, т. н.
И той беше, че от предвидените 7 човека, присъстваха само... 5!
Де факто, ако се брояха само гласовете на присъстващите, резултатът щеше да бъде 3:2 в полза на "Жените наистина плачат".
Останалите 2 бяха изпратили само гласовете си. Така, на практика, дискусията нямаше никакъв смисъл, защото накрая, така или иначе се събраха картите, и механично беше решен казуса.
Единият участник имаше основателни причини за отсъствие (операция - остава въпросът защо не е сменен?).
Той поне беше достъпен по тел. (проведохме рзговор с него).
Другият се беше скрил. Бил недостъпен - там където бил, нямало интернет, нямало тел...?! Кое ли е това място?
Остава за мен въпроса - какъв е смисъла на подобни събирания и дискусии, ако всичко се свежда до елементарен глас?
Ако аргументите остават във въздуха, или някой "велик" фактор въобще не си е направил труда да чуе или изложи своите?
За мен, персонално, изводите са ясни:
1. Така полученият резултат е нелигитимен.
2. Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети.
3. Аз лично повече няма да участвам в никакви комисии, комитети и прочие безсмислени дейности свързани с Българското кино. Докато не видя реално желание за промяна.
4. В Бългрия продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм.
П.П. Моля, този статус да не се чете като критика към филма "Страх". Филмът има своите несъмнени достойнства и качества (камерата на Емил Христов и играта на Светлана Янчева са феноменални) и се надявам на достойното му представяне.)
