Българският народ обича будителите си мъртви – за да им въздига паметници

Детайли
Барабан;

ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

България е единствената държава, която има ден на будителите. Това е абсурдно.

Българският народ ненавижда и презира будителите си (виж "Под Игото", гл. 8). Той предпочита да види истинските си будители мизерстващи на улицата, бедстващи, живеещи в каруци, а най-добре направо мъртви. Тогава той с най-голям възторг и родолюбство им въздига паметници и поднася цветя.

Народът гледа на будителите си като на петли - мрази, че го будят, но ги обича сварени в тенджерата. Така той избира да нарича приживе будители хора, които му приличат - лениви и покорни, конформисти.

Или както е казал Ботев, влизайки в затихналата си родина, предаден от Д. Мазнята:

 "И аз съм тръгнал тоя народ да го освобождавам!"

Честит ви празник!

Свързани заглавия

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

maluktriag
fairywill-p11-01

Най-четени

Последни

ЕДНО КЪМ ЕДНО

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

Нашата гледна точка

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Вашата гледна точка

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция