Българският народ обича будителите си мъртви – за да им въздига паметници

Детайли
Барабан;

ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

България е единствената държава, която има ден на будителите. Това е абсурдно.

Българският народ ненавижда и презира будителите си (виж "Под Игото", гл. 8). Той предпочита да види истинските си будители мизерстващи на улицата, бедстващи, живеещи в каруци, а най-добре направо мъртви. Тогава той с най-голям възторг и родолюбство им въздига паметници и поднася цветя.

Народът гледа на будителите си като на петли - мрази, че го будят, но ги обича сварени в тенджерата. Така той избира да нарича приживе будители хора, които му приличат - лениви и покорни, конформисти.

Или както е казал Ботев, влизайки в затихналата си родина, предаден от Д. Мазнята:

 "И аз съм тръгнал тоя народ да го освобождавам!"

Честит ви празник!

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Свързани заглавия

01
Po-zdravi

Най-четени

Последни

ЕДНО КЪМ ЕДНО

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 151 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Нашата гледна точка

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вашата гледна точка

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.