Българският народ обича будителите си мъртви – за да им въздига паметници

Детайли
Барабан;

ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

България е единствената държава, която има ден на будителите. Това е абсурдно.

Българският народ ненавижда и презира будителите си (виж "Под Игото", гл. 8). Той предпочита да види истинските си будители мизерстващи на улицата, бедстващи, живеещи в каруци, а най-добре направо мъртви. Тогава той с най-голям възторг и родолюбство им въздига паметници и поднася цветя.

Народът гледа на будителите си като на петли - мрази, че го будят, но ги обича сварени в тенджерата. Така той избира да нарича приживе будители хора, които му приличат - лениви и покорни, конформисти.

Или както е казал Ботев, влизайки в затихналата си родина, предаден от Д. Мазнята:

 "И аз съм тръгнал тоя народ да го освобождавам!"

Честит ви празник!

Свързани заглавия

me6

Най-четени

Последни

ЕДНО КЪМ ЕДНО

„Висшето образование не е показател за ума, скъпите подаръци не са признак за любов, обещанията и думите не винаги са истински. Вашият опит, внимание и поведение към хората – това е наистина ценно.“

Орландо Блум, английски актьор, роден на 13 януари преди 48 години

Нашата гледна точка

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вашата гледна точка

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…