Теодор Ушев коментира във "Фейсбук" новината за паричните награди, които правителството на ГЕРБ даде на 65 творци за средващите 3 години:

По повод артистите, техните пенсии и "подаянията", която държавата им прави. Баща ми, преди да почине получаваше 178 лв. пенсия. Не за трудов стаж, а по инвалидност.

Не му стигаха някакви си 7-8 г. А не му стигаха, защото от СБХ, (където много години той съвестно си плащаше отчисленията и осигуровките), през 89-а някой чиновник услужливо изгори архивите. (На този "чиновник" всички му знаят името). За да открадне малкото пари в касата. Така хиляди художници останаха без пенсии. В момента всички те са под социалния минимум. Разбира се, нито един председател на СБХ, нито един председател на Комисия по култура в парламента не направи нещо. Художниците нямаха и Златен Орфей.

Но когато баща ми продаваше картини на Запад (щото тук никой не ги искаше), ВТО Хемус му взимаше 75%. А останалите 25 % му ги даваше под формата на валутни левове. Ние бяхме щастливи - имахме за дънки Райфъл, кафе и Тоблерон за Нова година. Толкова. Артистите не са ви виновни. Всички те съвестно си плащаха осигуровките. И издържаха фалиралата държава и неработещата соц. икономика с "истинските пари", които изкарваха навън.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.