Анимационният филм „Сляпата Вайша" на режисьора Теодор Ушев  е отличен с  втора награда на международния кинофестивал в Торонто. Това съобщи режисьорът в профила си във "Фейсбук".

„Накрая на фестивалната си кариера нашата "Вайша" получи може би най-важната си награда. За пръв път Асоциацията на акредитираните в Холивуд журналисти (същата, която раздава наградите "Златен Глобус") реши да награди двата най-добри филма от селекцията Top Ten на фестивала в Торонто. "Вайша" получи втора награда. Наградата е още по-ценна, защото е получена в конкуренция с игрални и документални филми", пише режисьорът.

От съобщението му се разбира, че получената стипендия ще бъде инвестирана директно в следващия му филм. Тази година Ушев беше номиниран за "Оскар" за анимацията си "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на Георги Господинов. През юни стана ясно, че Националният филмов център ще финансира негов проект, също свързан с България – филма "Пумпал" по едноименния роман на Владислав Тодоров.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков