Анимационният филм „Сляпата Вайша" на режисьора Теодор Ушев  е отличен с  втора награда на международния кинофестивал в Торонто. Това съобщи режисьорът в профила си във "Фейсбук".

„Накрая на фестивалната си кариера нашата "Вайша" получи може би най-важната си награда. За пръв път Асоциацията на акредитираните в Холивуд журналисти (същата, която раздава наградите "Златен Глобус") реши да награди двата най-добри филма от селекцията Top Ten на фестивала в Торонто. "Вайша" получи втора награда. Наградата е още по-ценна, защото е получена в конкуренция с игрални и документални филми", пише режисьорът.

От съобщението му се разбира, че получената стипендия ще бъде инвестирана директно в следващия му филм. Тази година Ушев беше номиниран за "Оскар" за анимацията си "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на Георги Господинов. През юни стана ясно, че Националният филмов център ще финансира негов проект, също свързан с България – филма "Пумпал" по едноименния роман на Владислав Тодоров.

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...