РИХАРД ФУЛКЕР, DW

Музиковеди, музиканти, един филмов композитор и програмисти са се заели с амбициозен проект - искат да вдъхнат живот на недовършената Десета симфония на Бетовен. Английският композитор и изследовател на Бетовеновото творчество Бари Купър открива през 1988 г. скици към първата част на неговата Симфония № 10 в ми-бемол мажор.

Сега с помощта на изкуствен интелект произведението ще бъде завършено. "Съществуващите музикални фрагменти ще бъдат поставени в съгласуван музикален контекст”, обяснява Кристине Зигерт, която е ръководителка на архива на Бетовен в Бон. Творбата ще бъде представена през пролетта на 2020 г. по случай 250-годишнината от рождението на композитора. Но може ли изкуствен интелект да пресъздаде гениалния композиторски стил на Бетовен? - притесняват се специалистите. Идеята на проекта е да създаде произведение, което да отговаря на стила на времето,  а не толкова творба, за която познавачите на Бетовен ще си кажат: “Да, това би могло да е написано от Бетовен”, пояснява Кристине Зигерт. Компютърът разполага с широк набор от информация - освен запазените оригинални фрагменти, които дават отправната точка, за музикална основа ще послужат също произведения на Бетовен и на негови съвременници. Грижливо подбрани творби от Хумел, Моцарт, Хайдн и Керубини ще съставят музикалния контекст на бъдещата творба.

Как компютърът "научава" развитието на идеите

Освен това в системата на изкуствения интелект ще са въведени и скиците от друга, завършена творба на Бетовен - неговата 3-та симфония. Така компютърът “научава” как точно композиторът е развивал идеите си, посочва още Кристине Зигерт. Тя разказва, че композиторът е започнал работата си по двете последни симфонии едновременно, а идеята му била да завърши Десетата симфония след като приключи с Деветата. Но така и не успява, защото смъртта го застига. “От записките му научаваме, че е искал да включи в симфонията си хорал, а четвъртата част си е представял като “Празник на Бакхус”. Компютърът не може да знае какво точно съдържа тази представа, но е ясно, че тази част е трябвало да бъде много радостна  и възторжена”, допълва Зигерт.

Тъй като музикалните бележки на Бетовен са твърде кратки, ръководителите на проекта не разчитат само на изкуствения интелект. Те са поканили американския пианист и музиковед Робърт Левин, който е известен с редакцията си на “Реквием” от Моцарт. Неговата задача ще бъде да зададе основните музикални теми и структури, които след това компютърът да запълни. Оркестрацията пък ще се извърши от филмов композитор. Работата върху произведението се ръководи от института “Караян” в Залцбург и се осъществява съвместно с къщата-музей на Бетовен в Бон.

Кристине Зигерт е убедена, че през следващите години ще бъдат постигнати впечатляващи резултати в областта на класическата музика и изкуствения интелект. “С други думи, дори ако произведението, което ще бъде завършено сега, в годината на Бетовен, не довлетворява напълно всички, то само след няколко години ще бъдем изумени от резултатите, които могат да бъдат постигнати чрез изкуствен интелект”, обобщава Кристине Зигерт.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята