ЯНА КОСТОВА

С „Екзерсис на сцената" балетът на Софийската опера откри сезона, който до Коледа се очертава доста постен. Причината е, че примите и повечето солисти отиват на екзотично турне с оперния състав в Япония – ясно е, че не е за изпускане. Оставащите в България ще изиграят представления на пръстите на едната ръка. 

Репетицията пред публика показа състоянието на балета – трудно оцеляване на все по-трудно поддържащи класа балерини и балетисти. Финото присъствие на част от състава, слава богу, заличи ефекта от неумелия хумор на ръководството, който трябваше да мине за смешен. Не беше, но в задните редички, зад преливащите от самочувствие прими, се видяха отлични изпълнения, което дава надежда, че може да се разчита на разнообразие в главните роли, които предстоят. Ако все пак ръководството на балета най-накрая реши, че една роля няма да се репетира само за 2-3 представления, каквато е практиката през последните години. Толкова добри постановки потънаха в нищото след няколко представления, вместо да се играят и да пълнят залата с публика. 

При мъжете положението е критично – балетистите от класа също се броят на пръстите на едната ръка и това е може би вече десетилетен проблем. Момчета има, но не виждаме нови лица в соловите партии. Ясно е, че без да се дава шанс на младите, трудно ще изгрее нова звезда. Наднорменото тегло при мъжете е очевадно, за разлика от анорексичния изглед на повечето от дамите. Но в България, за разлика от другите държави с традиции в духа на класическата руска балетна школа, за добра балерина обикновено минава най-кльощавата акробатка, а не танцуващата с най-голям финес. Между двете впрочем няма знак на равенство, както си мислят мнозина. 

Екзерсисът беше много полезен за вярната публика на балета, защото показа при какви неимоверни условия се става прима в България и колко усилия струва да се издигнеш над масата, да пробиеш. Цяло изкуство е да избегнеш заядливите забележки на шефовете, за които намеци имаше дори пред публиката. Най-финото танцувално изкуство се сътворява в груба среда, с много пот, безкрайно повторение, с безброй травми, със сълзи и нечовешко изтощение. Тези, които присъстваха на репетицията, получиха отговори на много въпроси и със сигурност ценят още по-високо труда на любимите си артисти. 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.