Четенето на книги на хартиен носител помага на мозъка по-лесно да свързва и запомня детайлите от сюжета в сравнение с четенето от екран. Това показва изследване, публикувано в списание PLOS One и цитирано от БТА.

Японски учени са установили нови когнитивни предимства на традиционната книга, като са изследвали как различните формати на четене влияят върху работата на мозъка.

Екипът от Токийския университет провежда експеримент с 25 студенти. Една част от участниците прочитат първата част на манга в книжно издание, а друга – на таблет. След това всички се запознават с втората част от историята, докато мозъчната им активност се проследява чрез ядрено-магнитен резонанс. Участниците отговарят и на въпроси, свързани със сюжета.

Резултатите показват, че точността на отговорите е еднаква и при двете групи. Студентите, които са чели първата част на таблет, обаче се нуждаят от повече време, за да отговорят на въпросите, изискващи свързване на информация от различни части на повествованието.

Сканирането на мозъка разкрива още една съществена разлика. При участниците, чели на хартия, областите, свързани с обработката на езика и изграждането на цялостен разказ, са по-слабо активни по време на четенето на втората част. Според учените това означава, че мозъкът полага по-малко усилия, за да разбере и интегрира новата информация.

Изследователите обясняват ефекта с физическите особености на хартиената книга. Дебелината на страниците, фиксираното разположение на текста и усещането за напредък в четенето създават своеобразна пространствена карта на сюжета. Тези сензорни ориентири улесняват запомнянето на събитията и връзките между тях.

При четенето на таблет подобни ориентири липсват. Затова мозъкът трябва да ангажира допълнителни ресурси, за да възстановява структурата на повествованието и да извлича необходимата информация от паметта, заключават авторите на изследването.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...