На 19 октомври започна Франкфуртският панаир на книгата – най-голямото международна събитие, свързано с книгоиздаването. Президентът му Юрген Боос (55) даде интервю за lenta.ru, което публикуваме със съкращения. 

---

Заради развитието на технологиите светът на книгите се промени много през последните години. Как това се отразява на панаира?

- Книжният отрасъл винаги се е променял. Преди 35 г. работих в издателство. По това време наборът на текста с метални букви точно се сменяше с фотонабор. Всички работници от набора тогава се изплашиха, че ще останат безработни. След това се появиха копирните машини и факсът. Преди 15 години внезапно възникна и интернетът. Всички автори и издатели всеки път изпадаха в паника, че идва краят на книгите. Но той не дойде. Смятам, че книжната индустрия е сред най-стабилните отрасли на икономиката. 

Да, маркетингът се промени силно, често издателствата директно си общуват с читателите, като ползват социалните мрежи. На пазара се появиха автори благодарение на самиздата и така научихме за имена, за които при предишните условия нямаше начин да чуем. „Амазон“ направи революция в доставките на книги, а сега открива традиционни офлайн книжарници. 

При това положение и панаирът се променя. Франкфуртският е уникален, защото се занимава с всичко, което се случва в отрасъла. Болонският има на фокус детската литература, Лондонският – правата върху англоезичните книги, Американският има изключително национален формат. В Кайро и Делхи целта е да продават книги. В Пекин основно се работи по вътрешния пазар, в Мексико е представен испаноезичният регион. Всеки си има своя ниша. Във Франкфурт се събират представители на книжния отрасъл от цял свят. И колкото и да чете електронно, на човек му се приисква да види автора на живо. Търсим контакти с киното, геймърската индустрия, музиката, телевизията. Нека заетите в тях да се срещнат и да си поговорят на панаира. 

Кое е новото на панаира тази година?

- Освен събитията с b2b (от бизнеса за бизнеса – бел. ред.) обръщаме внимание и на читателите и правим за тях събития, които преди се правеха от издателствата. Ние сме кураторите и организаторите. Новост е зоната ни Arts+, в която се размиват границите между различните изкуства. Дори производителите на луксозни марки като Louis Vuitton, Hermes, Prada вече имат музеи и издателства, издават книги за изкуство. 

Гост е Дейвид Хокни – един от представителите на старото поколение художници експериментатори от Великобритания. Издателство Taschen пусна негов албум, който е много скъп 2500 евро за брой, но всички екзепмляри са уникални и подписани от автора. 

Класическият пазар на литература се промени много, затова сме поканили архитекти, хора от модата, дизайнери, художници. Ще съберем всички на голяма конференция. 

За всичко това издателствата нямат сили. Панаирът освен това е неутрален, не се конкурира с тях. Освен това имаме възможност да изпращаме сигнали на публиката, като каним определени хора. Миналата година ни гостува Салман Рушди с важни политически послания. Защото книгата не съществува без политиката – ние сме и политически отрасъл. 

 

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Политиката и зрелището все повече си приличат. Политиците и актьорите използват едни и същи техники. Те имат една и съща цел – да станат известни, да спечелят публиката. У политиците всичко е в главата, а при нас – в сърцето.”

Ален Делон, френски актьор, роден на 8 ноември преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд