Посетителите на панаира на книгата във Виена, който завърши преди дни, поставиха рекорд, съобщи diepresse.com. 40 хиляди души са видели 450-те събития и са се срещнали с гостите на изложението от 15 държави. 

Това е осмото издание на панаира. В сравнение с предишната година е имало 2000 посетители повече. Най-голям интерес е предизвикала „Дългата нощ на книгите”. 

Бенедикт Фьогер, президент на асоциацията на книжарите, вижда в ръста на посетителите оценка на значимостта на бранша. Той казва, че на фона на терористичните атентати в Париж Виена е фокусирала интелектуален диалог и е доказала абсолютната необходимост от панаири на книгата като този. 

 

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.