Четири години след нападението с нож срещу него писателят Салман Рушди отново свидетелства в съда срещу вече осъдения си нападател Хади Матар, съобщи БТА, цитирайки АП. Пред федералния съд в Бъфало той разказа за атаката през 2022 г., при която едва оцеля.

„Първоначално помислих, че някой ме е ударил с юмрук под брадичката. После се озовах на сцената, а около мен имаше огромно, разрастващо се езеро от кръв“, каза Рушди. По време на показанията си той свали очилата си, за да покаже незрящото си дясно око.

Матар се призна за невинен по федералните обвинения в тероризъм, но вече излежава 25-годишна присъда по щатско дело за опит за убийство. Федералните прокурори твърдят, че нападението е било мотивирано от фетвата, издадена през 1989 г. от иранския аятолах Рухолах Хомейни заради романа „Сатанински строфи“.

„Не знам каква е била целта му, но цялото ми тяло беше покрито с рани“, заяви 79-годишният писател. Той описа тежките последици от нападението – загубата на зрението с едното око, увреждания на черния дроб и прерязани нерви на ръката, както и дългото възстановяване, през което е трябвало да се учи наново да изпълнява ежедневни дейности.

По време на заседанието Матар избягваше да гледа към свидетелската скамейка и разговаряше с адвоката си, но проследи Рушди с поглед, когато писателят напусна залата. На въпрос на защитата дали смята, че подсъдимият има връзки с тероризма, Рушди отговори: „Нямах информация, но имах своите подозрения.“

Адвокатите на Матар оспорват твърдението на прокуратурата, че нападението е било терористичен акт, мотивиран от лоялност към Иран и подкрепяната от Техеран групировка „Хизбула“. При евентуална присъда по федералното дело Матар е заплашен от доживотен затвор.

Фетвата срещу Рушди бе издадена след публикуването на „Сатанински строфи“, който предизвика масови протести и заплахи срещу писателя. След нападението през 2022 г. Иран отрече да има участие, но тогавашният говорител на външното министерство заяви, че Рушди сам е предизвикал реакциите срещу себе си с обидите към исляма.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.