БОРИС МИТОВ, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

„Хлапе от работническата класа, което е имало различна кариера и е започнало да пише късно.“ Така описва себе си 44-годишният шотландско-американски автор Дъглас Стюарт. Дебютният му роман Shuggie Bain в четвъртък беше отличен с престижната литературна награда Booker за 2020 г. Той стана вторият шотландец, спечелил наградата от 50 000 британски лири, след като през 1994 г. това направи и Джеймс Келман с романа си How Late It Was, How Late.

Дъглас Стюарт е роден и израснал в Sighthill, квартал в Глазгоу, Шотландия. Завършва висшето си образование в Scottish College of Textiles, след което прави магистратура в Royal College of Art в Лондон. Когато е на 24 години, се мести в Ню Йорк, където става моден дизайнер. Работи за марки като Calvin Klein, Ralph Lauren, Banana Republic и Jack Spade. Вече публикува в The New Yorker и LitHub и притежава двойно гражданство – британско и американско.

Първият му роман, озаглаен Shuggie Bain, е базиран на собствения му живот по време на управлението на Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век. Историята проследява Шуги, момче от Глазгоу, израснало в бедност заедно с майка си, чиято зависимост от алкохола съвпада с нарастващото осъзнаванена сина ѝ за неговата сексуалност. Книгата е посветена на майката на Стюарт, починала от алкохолизъм, когато той е едва 16-годишен.

След като разбра, че е спечелил Booker, авторът заяви чрез видео връзка по време на церемонията в Лондон, че е „абсолютно зашеметен“ и благодари на майка си, която е „на всяка страница от тази книга – ясно е, че без нея нямаше да съм тук, работата ми нямаше да бъде тук“. Той отправи благодарности и към сънародниците си в Шотландия и особено на хората в Глазгоу, „чиято съпричастност и хумор, любов и борба са във всяка дума на тази книга“.

След това Стюарт посочи на рафтовете зад себе си романа на Джеймс Келман, отличен преди 26 години: „Когато Джеймс спечели в средата на 90-те, шотландските гласове бяха възприемани като разрушителни и извън нормата. И да видя Шуги в центъра на всичко това сега... Не мога да го изразя.“

Шотландецът вече е готов с втория си роман Loch Awe и заяви по време на церемонията по награждаването, че сега може да стане писател на пълен работен ден. Стюарт се пошегува и, че ще използва наградния фонд, за да уреди баса със съпруга му, че Shuggie Bain няма да спечели Booker. След това добави с по-сериозен тон, че може да използва парите, за да се върне отново в Глазгоу.

„Това е невероятно емоционална, нюансирана книга, която е трудно да се забрави. Интимно е, предизвикателно е, състрадателно е“, коментира издателката Маргарет Бъзби, която тази година председателства журито. Тя описа Шуги като „незабравим герой“ и добави, че книгата е „орисана да стане класика“.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков