МАЯ СТЕФАНОВА, „Дневник”

Липсата на реакция от страна на министъра на културата Боил Банов и искане на отговори по конкретни въпроси, свързани с реформата в киното, могат да доведат до протести от страна на филмовата общност в страната. Това бе обявено във второ в рамките на седмица писмо, изпратено преди ден до Министерството на културата и подписано от 120 режисьори, оператори, продуценти и други представители от сферата.

В него те искат отговори по три основни въпроса, част от които бяха зададени още в първото им писмо от 30 октомври. На него все още липсва отговор от институцията.

Основният бе породен от публикувания държавен бюджет и актуализираната 3-годишна бюджетна прогноза за периода 2020 - 2022 г., в които липсва каквото и да е увеличение на субсидията за българската филмова индустрия.

Пред "Дневник" продуцентът Росица Вълканова поясни, че според този бюджет излиза, че увеличение не само няма да има, ами всъщност парите за кино ще са по-малко. Това се получава, тъй като в бюджета е предвидено увеличение на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен праг, което заедно с процента на инфлация обезценява номиналната стойност на субсидията.

Затова и първият въпрос от новото им писмо е за това какво е предприело и смята да предприеме министерството за осъществяването на планираната реформа в киното. Вторият е за това какво увеличение на финансирането за кино ще бъде осигурено за 2020 г. за изпълнението на дадените от министъра обещания за увеличение на субсидията.

Третият, който е добавен сега, касае проекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (ЗИД на ЗФИ), който е бил внесен за съгласуване от Министерството на финансите. В този му вариант той е бил разработен от Министерството на културата без участието и одобрението на работната група, сформирана от професионалисти от бранша, твърдят авторите на писмото.

Според Вълканова в така внесения проект има цели текстове, които са премахнати еднолично от страна на министерството, а други са погрешно формулирани и са "нонсенс", който може да доведе до блокирането на работата на филмовия център във вида, в който той функционира сега. "Ако трябва да се изразя жаргонно - ще стане мазало", допълни тя.

Според нея е непонятно защо министерството не реагира на писмо, подкрепено от такава широка група кинодейци. Сред подписалите се са режисьори като Камен Калев, Весела Данчева, Кристина Грозева, Димитър Коцев-Шошо, Константин Божанов, Андрей Паунов, Виктор и Борислав Чучкови, Анри Кулев, Виктор Божинов, Тонислав Христов, Драгомир Шолев и Илиан Метев.

 "Липсата на отговор от Ваша страна създава напрежение във филмовата общност, което е на път да прерасне в протестни действия. Зад подписалите до момента 120 режисьори, оператори, продуценти и други стоят десетки български актьори и стотици киноспециалисти, които живо се вълнуват от реформите в българското кино", завършва писмото.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков