СТОЯН СГУРЕВ, ДНЕВНИК

Триумфалната арка на Кристо и Жан-Клод е противоречива работа не защото българската публика е разделена в оценката си. Разделеността на българската публика по отношение на публично значими теми - ваксини, политики или културни събития, може да бъде приета като даденост и отдавна не учудва.

Противорeчивостта на творбата на Кристо и Жан-Клод е основополагаща, тя е заложена вътре в идеята, движеща намерението. Това е творба, която въплъщава духа на 60-те години, замислена в тясна мансарда в първите години на десетилетието. Тя носи със себе си специфичен заряд - надигащата се младежка енергия за институционална промяна, за преобръщане на втвърдени обществени норми, които не съответстват на общество, в което мобилността е засилена, достъпът до образование се разширява, а студентите настояват да бъдат не просто субекти на формиране, а агенти на промяна.

Преобръщането на роли и очаквания ще доведе до експлозията през 1968, а година преди това Мишел Фуко ще дефинира в един кратък и провокативен текст идеята за "другите пространства" или хетеротопиите, в които едновременно се въплъщава и отрича доминиращата социална логика. Това са пространства, които в процеса на въплъщаване на социалния ред го саботират, нарушавайки тази поредица от очевидности, която прави този ред общоприет и възпроизводим във всекидневието.

Това пространство е сега опредметено като обвитата Триумфална арка, която едновременно носи в себе си историческа тежест и политическа функция, но в същото време е превърната в естетически обект, подвластен на метеорологически капризи. В един и същ обект се въплъщават две парадигми - за времето като поредица от исторически събития, които формират настоящето, и за времето като чисто настояще, тук и сега, с изменящо се положение на слънцето и интензитет на светлината. Тази комбинация от перманентност и промяна е отличителна черта на проектите на Кристо и Жан Клод, в които обвиването на символни сгради нарушава символната им функция, за да я възстанови след няколко седмици със завършването на проекта. Светът остава видимо същият, но нашият поглед се е променил.

Подобно на хетеротопиите на Фуко, творбите на Кристо и Жан-Клод са основани на оптичен механизъм, където възприятието на образа се променя с метеорологичните условия. Работата не настоява на разговор със зрителя, няма очевидно послание, а оставя зрителя да изгради смисъл чрез съзерцание. Творецът е регулировчик на внимание, насочвайки погледи в определена посока без да определя скоростта на движение или да се интересува дали някой пристига там, закъдето е тръгнал, или там, където пристигат другите.

Смисълът на хетеротопиите е, че те променят перспективи и нарушават очевидности, настоявайки на въпроса - а защо нещата са такива, каквито са, и не могат ли да бъдат други? Може би най-известната хетеротопия е "Алиса в Огледалния свят" на Луис Карол, където времето тече назад, а не напред, и където Бялата кралица помни това, което ще се случи след седмици. Обвита с бяло-сив материал, Триумфалната Арка очаква своята Бяла кралица.

Застинали в исторически очевидности и политически блокажи, имаме пълното право да видим творбата по различен начин, но и моралното задължение да оценим поканата на Кристо и Жан-Клод да надскочим очевидностите, да се понесем над потока на историята (като в картина на Шагал) и да си представим друга реалност, където властва друг социален ред. За Луис Карол, Мишел Фуко или Кристо и Жан-Клод, това е необходима стъпка към осмислянето на съвремието ни и олекотяването на историческата тежест, която формира (обременява) това съвремие.

В една незабравима сцена, Чеширският котарак казва на обърканата Алиса - все ще стигнеш някъде, стига да вървиш достатъчно дълго. Този проект на Кристо отне 60 години да се осъществи. Може би това е най-важното което той ни оставя - напомнянето, че си струва да упорстваш 60 години, за да можеш да дариш няколко седмици красота.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Аз съм повлиял толкова зле на американската литература, повече отколкото всеки друг, за когото се сещам.”

Дашиъл Хамет, американски писател, роден на 27 май преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.