Ето какво сподели световноизвестната певица Мадона по време на концерта си в Стокхолм, Швеция:

"Беше ми много трудно да стоя на сцената досега, без да забравям какво се случи снощи. Чувствам се разкъсана - как мога да танцувам и да се забавлявам, докато другаде хора оплакват загубата на своите близки? Но това именно е нещото, което онези хора искат да постигнат. Те искат да ни накарат да замлъкнем. Но няма да успеят.

Първоначално възнамерявах да отложа концерта си, но после размислих - защо да им давам тази победа? Местата, на които бяха убити хора, които се забавляваха - танцуваха, пееха, гледаха футбол, бяха отишли на ресторант. Това са свободи, които ние възприемаме като даденост, а не трябва. Това са свободи, които ние заслужаваме. Работим много, заслужаваме да се забавляваме и никой на света няма правото да ни спира да правим това, което обичаме.

Някои хора не разбират цената на човешкия живот. Някои хора извършват чудовищни, ужасяващи и непростими неща на други човешки същества. Но светът, в който живеем, никога няма да се промени, ако не започнем от себе си. Той няма да се промени с избирането на нов президент или със смъртта на още 100 души. Трябва да променим отношението си един към друг, дори за най-елементарни неща. Да се отнасяме към всяко човешко същество с уважение и достойнство.

Единствено любовта ще промени света, но е много трудно да обичаш безусловно, трудно е да обичаш онова, което не разбираш, което е различно от теб. Но трябва да го направим - или това ще продължи вечно."

Източник: dnevnik.bg

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.”

Райко Алексиев, художник, карикатурист и фейлетонист, роден на 7 март преди 133 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.