Така изглежда френската преса на 14 ноември 2015 г.

МАРСИЛЕЗА

Напред, напред, деца на роден край,

дойде на славата денят!

С кръв обляно знаме развява

срещу нас тиранството пак

с кръв обагрен е вражият флаг!

 

Войски жестоки приближават,

деца, жени избиват...

Припев:

На оръжие, мъже!

Във строя, батальони!

Напред, напред, вражата кръв

в браздите ще се лей!

 

Напред деца на Родината,

Денят на славата дойде

Кървавото знаме на тиранията

Срещу нас се развя

Чувате ли как в полята

Свирепо войниците реват?

Те идват също и при вас

да убиват жените и децата

Припев:

На оръжие, граждани,

Постройте редиците,

Напред, напред!

С нечистата кръв

Браздите да напоим

 

 

Български превод, който е адаптиран с мелодията.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Оскар Уайлд правилно е забелязал, че истинският живот на човека не е непременно този, който той живее.”

Ник Хорнби, английски писател и сценарист, роден на 17 април преди 68 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.