Роден съм на улица „Фритьоф Нансен“. Знаете ли кой е той ?

Знаете ли какво е „нансенов паспорт“ ?

Познавате ли нещастието на прокудения, чували ли сте писъка на майката, останала разделена от своите деца ?

Срамувам се, че съм роден на улица носеща достойно име. Срамувам се, защото съм правнук на пострадали емигранти, срамувам се от „гордостта“ на българите, спасили своите евреи, срамувам се от мои сънародници, „възродили“ и прокудили с насилие трудолюбиви люде, срамувам се от тези, които откраднаха трите ниви и мелницата на дядо ми, безсрамни са онези, които избиха след войната интелигентните и можещите. Безсрамни бяха онези, забранили вярата ни. Безсрамни са слугите на азиатска империя, унищожила съдбите ни.

Сега слугувате на безумните тези и заплахи от некадърни и случайни политически мошеници. Заплашени сте от инвазия на друговерци, носещи зараза. Страхувате се да не прихванете краста. Страх ви е от три хиляди подлъгани нещастници, не ви е страх от напускащите ни всяка година 40 000 българи.

Овластени уроди продават живи хора на границата. Това е приемливо. Държавата първом, после човешките прав … С тази теза начеващият акварелист Шикългрубер направи света и своята родна Германия в пепел. 

Мощен грабеж с пожелан банков фалит, мълчание. Купуваме ядрени реактори поради липсата на парни локомотиви. Идиоти подпалват сгради с историческо значение. Други идиоти строят базилики и бутафорни крепости с откраднати от Европа пари. Министърът – сътрапезник на един млад възпълен милионер, ви дарява с козметични заплати за сметка на националния дълг. От това не ви е страх. Нормално, достойно явление в държавата, която обитаваме. Очаквате справедливост? Кой се надява на справедливост в държава, лишена от държавност, държава, където няма човешки права, държава, чието определение е само в нейните географски граници ?

Вие, които сте граждани на тази нещастна държава, част ли сте от нейното битие? Вие ли избрахте да бъдете управлявани от бандит с тиквено прозвище ? Вие ли, интелектуалната каста в републиката, пожелахте неграмотен падишах? Защо мълчите? Защо продадохте съвестта си срещу мизерни заплати? Защо позволихте с вашето безмълвие да бъдете безсловесни овчари на блеещо стадо? Вие ли сте тиквеното семе, пожелало кратуни? Съвест имате ли?

Нещастна държава. Очаквате заявление от малцинството нормални хора. Нормалните винаги са малцинство. Слугините са мнозинство.

Желаете отказ от гражданство, желаете презрение, желаете унижението да не бъде ваше.

Желаете да бъда част от унизените.

Не е възможно, не съм сам.

ВМ

Коментари  

0 #1 gincheva 30-11-2016 14:43
За огромно съжаление , сте до болка прав ! Френската поговорка "Всеки народ си заслужава управниците !" я изпитваме на гърба си ....!
Цитиране
  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Ако хората започнат да спорят, значи си направил добър филм.“

Анджелина Джоли, американска актриса, родена на 4 юни преди 48 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петият вагон“ - равносметка или ново начало

 

През 2022 г. писателят Христо Карастоянов е прегледал, обработил и допълнил своите текстове, конструирайки пъзел, които наистина могат да се разглеждат и като мини романи

Страстната адвокатска защита на един философ

 

Есетата на Октавиан Палер те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи на световната литература

Фрагменти около една книга на Марин Георгиев

"Марин е от редките участници в софри и говорилни, който усети как изтича времето в бездействие, ако не предприемеш нещо да задържиш хода му" - Георги Мишев за книгата на "Камъчето под езика"