ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, "ФЕЙСБУК"
Относно досието на Юлия Кръстева.
Комисията ни запознава с документи, в които няма конкретни материали за съпричастност от наблюдавания сътрудник. Липсват донесения и ясни доказателства за агентурно минало. Комисията публикува цялото досие – изключително явление, за втори път след досието „Гоце“. Комисията забравя да добави отказът на ДС (1971) за продължаваща работа с агента.
Какво означава това и какви ще бъдат щетите в желанието ни да понесем и узнаем трагедията на нашето близко минало.
Няма никога да разберем истината, отнасяща се до конкретния случай. Ще бъдем разделени в мнението си, ще бъдем разединени в желанието си да назовем перверзията на една диктатура. Ще забравим за ролята на уродливите офицери и техните чиновници застанали в раболепие пред чужди окупатори, посветени в сталинистки идеи и лагерно общество.
Кръстева ще осъди България и нейната нещастна комисия за досиета. ЕСПЧ ще потвърди това съдебно решение, без някой да попита за нашето мнение. Ние, данъкоплатците, ще заплатим щетите на потърпевшата. Но това е малката щета.
Ще последват съдебни жалби от всички оповестени с т.н. „картончета“ ченгета или попаднали случайно там. Комисията ще бъде унищожена от обектите на самата комисия. Комисията ще бъде разобличена в политическа игра спрямо силните за деня и деликатен слугинаж в името на собственото си оцеляване.
Правителство и парламент днес представляват фракции на бившата диктатура до 1989 г., определяща себе си с идеалът на невъзможната идеология на равенството достигнало трагедията на диктаторски абсолютизъм и ненавист към личността и просперитета.
В този парламент ще има единство за закриване на комисията и съответно унищожаването на документите изобличаващи нещастната ни история и днешна съдба. Ще получите декларация, че нацията не бива да бъде разединена, че лустрацията е закъсняла глупост…
Доносниците и техните господари се присмиват над вашия разум и безполезен интелект. Мълчите в ежедневното си нещастие и страх от господаря.
Заслужаваме съдбата си.
