Проф. Велислав Минеков отново е получил заплаха за живота си. Преди две седмици беше запалена колата му. Той е известен с безпощадната си гражданската позиция към безобразията в страната.

Ето целия пост на Минеков във „Фейсбук“:

 "Нищо неочаквано.

Получих последния удар, поредната заплаха към мен и моето семейство. Отнася се към свободата на моето мнение и гражданско поведение. Този път заплахата е твърде съществена и значима. Периодичните заплахи през изминалите години изглеждат шега пред последния жест на насилие. Подробности ще споделя след съвет от юристи.

Възнамерявам да потърся съдействие от организации защитаващи човешките права и гражданска свобода. Възнамерявам да споделя всичко случило се през последните години след молба за среща с омбудсмана и президента. Възнамерявам да потърся съдействие от политически партии, граждански организации, личности известни със свободното си мнение, колеги и дори лични приятели. Възнамерявам да споделя пред ЕС, ЕК, и парламентарни представители в ЕП, репресиите, на които бях подложен от лица представляващи българското правителство и парламент.

Нямам намерение да се превърна в желан пример за жертва и поука за инакомислещите.

Мога да ви уверя, че оставам същия."

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.