Започвам с декларацията, че не съм юрист.

В държавата, която все още обитаваме, бе създадена специализирана прокуратура за борба с корупцията по т.н. „румънски модел“. Нещо като КОНПИ, нещо като конпир или по заглавието на Сароян – нещо като цвете, нещо като нищо на света.

Диригентите на същата комисия са избрани от управляващото парламентарно мнозинство. Трудно е да бъдат определени като политически независими лица. Същите са дарени с изключителни правомощия, би трябвало управляващият елит да се чувства застрашен и треперещ пред тази определена като независима свръхвластова наказателна единица. Очакванията са тържествено огромни, България е с най-високо ниво на корупция в ЕС, сравнимо със световните рекорди на диктатури в Азия и Африка.

Първият експеримент на този елитен отряд доведе до незабавни смущения относно правния капацитет на иначе независимото ръководство и качулат персонал. Жертвата е обвинена в престъпление преди съдебно решение в традициите на забравения период на сталинистките репресии и обречените в „народния съд“ след окупацията. Съжалявам за това подсещане, но твърде бързо забравихме извънредните съдилища.

Жертвата /или евентуално престъпникът/ е подложена на публична инквизиция, с часове лишена от адвокат, служител запушва устата и, когато пожелава защита, разпитът се провежда в съседна административна сграда /министерство на спорта/. Акцията, съвсем случайно, е отразена в действие от внезапно появил се шайколог и проправителствена телевизия. В колата на същата са намерени пари. Това е доказателство за корупция. Сумата била поръчана на траншове, прокуратурата удвоява финансовите размери на първоначалния подкуп. Би трябвало обвиненият да получава пожеланото седем пъти в рисковани операции. Според обвинителите лицето е водило „бурен нощен живот“, има доказателства за посещения в съседна Гърция и предполагаема намеса на Световния еврейски конгрес.

Достойно обвинение, в доказателствата не бива да се съмняваме. Въпреки народната мъдрост агнето ще бъде завъртяно на чеверме, вълкът ще бъде сит. Отсъстват научни сведения за вълци посегнали на живота си поради липса на агнета. Вълците не менят кожата си, нито нрава си.

Остават някои неясни въпроси. Възможно ли е обвиненият да е жертва на политическа репресия или елементарен заговор на ощетен, незаконен бизнес. Възможно ли е утре всеки глас срещу управляващата рекордна корупция да се превърне в случайна жертва?

Възможно ли е тази специализирана прокуратура да се окаже политическа маша за саморазправа с опозиция или граждани със свободно мнение? Възможно ли е утре да намерите на задната си седалка барут, картечница, кокаин или гранатомет ? Напълно е възможно. Докажете вашата невинност. Докажете я с мълчание и сервилност, помислете за вашите семейства.

И още. Възможно ли е този отряд от партийно подбрани командоси да бъде изкушен в корупция ? Да се превърнат в рекетьори и бандити с бели яки, да бъдат залети с подкупи от случайно прихванати криминални субекти или съществуващи мафиотски групировки ? Кой ще следи почтеността на този неограничен в силата си звяр ? Кой би си позволил смелостта да проследява и подслушва този прокурорски елит ? Да ви припомня, че тази грандиозна шпионска организация не би била дори обект на подчинените национални медии, днес световно прочути със своята „свобода“ и публична несъстоятелност.

„Ало Ванньоооо….“. „Ти си го избра“ – каза прокурорът, телевизионна звезда, в подслушан разговор в къщата на премиера.

Всъщност от тези нещастни и случайни явления можем да направим генерален извод, дори без значение от последните споменати събития.

Доближихме свободата на нацизма и националсоциализма – креслив популизъм и тихо растящо насилие. Диктатурата на административния пролетариат съпътствана от мизерията и насилственото опростяване ни доведоха до явление като диктатура на псевдодемокрацията.

Гордостта на вожда от неговите велики учители е добър показател къде сме и коя е годината, където се завърнахме.

Грешите, това не е 1989 година.

Помислете отново. 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 336 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.