БНР публикува на сайта си позицията на проф. Велислав Минеков в предаването "Преди всички":

"Когато имате нищета, тя започва с нищета в образованието, преминава в нищета в културата и накрая имате роби, хора, които не могат да мислят. Подчинение, което съществува години наред и от което не можем да излезем. 

Нищетата носи своите последствия. Тя е състояние, от което трудно можете да излезете. Нищета е, когато имате загадъчни строежи и откупки за милиони, но нямате нито една откупка от български автор за последните 30 години. Милиони се дават за строеж на музей, наречен на социалистическото изкуство. Трябва да попитате каква е неговата посещаемост, за да разберете истинската трагедия на това начинание. То бе направено със съвсем други цели - основната цел са похарчените средства, другата цел е да се нанесе вреда на определени автори. Още по-интересно е да отидете до музея за съвременни изкуства до хотел "Хилтън" – това е музей без експозиция, а там са похарчени над 20 милиона евро чужди пари по норвежката програма. Искам да чуя обяснението за съществуването на този странен обект.  

Българските награди се превърнаха в кич, раздаването на ордени всяка седмица на килограм унищожи достойнството на това да бъдеш награден, още повече че бяха награждавани много съмнителни лица. Става дума за един много особен затворен кръг от бивши главни мултаци, заместник-главни мултаци и прочее. Кръгът на "Мултигруп" да го наречем, плюс малко свински крачета. Нещата в Министерството на културата взеха недостижим връх.

В българското Лувърче, което построихме, за първите три месеца загубата беше над 1 милион, а приходите - около 100 хиляди от първопроходниците в залите. Едно наум, че прочутата чалгаджийска кръчма остана недокосваема в този обект. Имате чалга и световна култура и наследство едновременно. Това се теми, които са нежелани, които не са обект на кой знае какъв интерес. Когато кажеш, че в културата се случва нищета, никой не го интересува." 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция