Велислав Минеков, БНР 

В парламента се появи нещо, което просветна и изгасна, остана абсолютно нечуто. Това е предложението, наречено с комичното за мен име Закон за Великите стари столици. Това е кич, извинявайте. Това е поредният опит за престъпление върху нашето културно наследство.

Нека да започна с това, че вашето право за културно наследство е основно човешко право - това е както правото на живот, както правото да получите защита на държавата, както правото на образование, както правото на здравеопазване и това, което в момента е решено, е част от продължаващото разбиване и унищожаване на културното наследство и част от унищожението на държавността ни. Това го заявявам абсолютно смело, тъй като аз не виждам никакви разумни намерения и никакви обяснения, че това щяло да бъде полезно с цел туризъм.

Както каза един приятел: закон на Итонг. Тоест това е продължаване на дострояване на руините, остатъците от нашата история, археология спрямо фантазията на хора, които притежават не само богата фантазия, но обичат и да усвояват средства. България има ангажименти към международни конвенции за защита на автентичността на културното наследство. Най-сериозните организации като ИКОМОС, БАН са против подобно "дострояване" на археологически обекти.

Аз винаги съм казвал едно нещо, което се прави в цивилизованите държави. Когато желаете такива възстановки, когато желаете да правите "Дисниленд" или нещо подобно, просто вие купувате земя, разрешавате на частно лице - не на държавата, да направи този проект, да го реализира и нека той там реализира печалбата от това, което е сътворил. Но когато вие унищожавате истинските останки, когато унищожавате възможността да се продължат археологически проучвания, да се направи това, което е задължително за историята на този обект, това вече е престъпление - не само спрямо нас българите, това е престъпление срещу човечеството и човешката история.

 

Откъс от проекта на Закон за Великите стари столици на Република България: 

Чл. 1. (1) Този закон урежда отношенията, свързани с формиране и провеждане на държавната политика за закрила и развитие на историческите градове Великите стари столици на Република България – Плиска, Велики Преслав и Велико Търново.

(2) Целта на закона е да създаде условия за:

1. интегриране и развитие на историческите градове - Великите стари столици, създаване на общ туристически продукт - културен маршрут,

2. устойчиво опазване, представяне и ползване в интерес на обществото на защитените територии на културно наследство и археологическите резервати

3. ефективното им управление

4. провеждане на държавна политика свързана с подпомагане и ресурсно осигуряване, планиране, специални режими и правила, контрол и оценка на изпълнението на програмите и проектите за тях.

3) При осъществяване на дейностите по опазване и управление на градовете Великите стари столици се спазват следните принципи:

1. хармоничност в планирането и програмирането на териториите на културното наследство с функциите на останалата селищна територия;

2. популяризиране на културното наследство;

3. опазване на историческите градове Великите стари столици чрез балансирано съвместно финансиране с ресурси от държавни, общински, частни източници и от международни финансови институции;

4. съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално, регионално и местно равнище;

5. координация на дейността с централните компетентни органи в процеса на управление, планирането, програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката чрез териториални специализирани структурни звена;

6. партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на горните дейности.

 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 336 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.