ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА, reduta.bg

До председателя на Комисията за защита от дискриминация

Уважаеми г-н председател, аз съм един от 55 190-те участници  в първия държавен зрелостен изпит по български език и литература, които ще бъдат пазени от 10 100 квестора в 4 200 класни стаи в 651 училища. Ако продължим с числата, на един квестор ще му се паднат по пет и половина зрелостници, а във всяка стая ще има по два и половина квестора. Отделно камерите, проверките, предупрежденията, подозренията.

Всичко това, г-н председател, ме кара да се чувствам дискриминиран. В училището влязох след толкова щателна проверка, колкото мигрант не е и сънувал в най-големия си кошмар. После писах с притеснението на човек, върху когото е закован мерникът на снайперист. Не смеех да си почеша ухото, щото един си го почеса и квесторът бръкна в ухото му с клечка за зъби да открие предавателче. Никъде не смея да се почеша всъщност.

Искам надлежно да ви припомня, че това е държавата, в която затворници бягат през главния портал. Въоръжени с пищови, ама не ученически листчета пищови. У нас може да се слезе от самолет и да се влезе спокойно без проверка, а мен, г-н председател, само срещу слънцето не ме вдигнаха да ми видят водния знак.

И за какво е всичко това? Да речеш, че има някой, който е решил да има диплома и да не е успял да се снабди? Ами, няма такъв. Да речеш, че една стотна по-долу в бала ще ти попречи да влезеш във висше учебно заведение? И такава опасност няма, по демографски причини сега си приет във всеки университет, това да не ти е детска ясла, че да се тревожиш за точкуването. Да речеш, че не може да станеш човек на висока заплата в управлението без да си учил, без да знаеш и без диплома да имаш? И тук няма проблем, е, ще те нарекат „калинка“, но ще го преглътнеш.

Ето че стигам и до същността на моята жалба. Мен ме наричат преписвач. Как така кой? Ами медиите на първо място. Точно така, г-н председател, медиите, които се преписват една друга само с движение на мишката между копи и пейст, медиите, които повтарят даже и правописните грешки на този, от когото са преписали, медии, които са еднакви една с друга като две нощни шкафчета, те ме наричат преписвач. Цялото им говорене за матурите се свежда до това да обясняват какви мерки са взети срещу преписвачите. Срещу нас. Такава информация им давали от министерството, казват. И съм сигурен, че е така. Чиновници, които си преписват един на друг докладите. Знаете ли кой е единственият чиновник с проблем – този който е написал доклад сам, после няма от кого да препише, защото всички са преписвали от неговия. Ето тези хора ме наричат преписвач, дебнат ме, филмират ме с камери и аз съм тема на цялата гражданска бдителност, до момента, в който се установи, че темата е изтекла и ме оставят на мира, защото няма как да е изтекла от мен, нали.

Предвид гореизложеното, Ви моля на основание чл.50 от Закона за защита срещу дискриминация да образувате производство и да установите налице ли е дискриминация по признак „личен интегритет“ , да постановите преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране, както и да наложите предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки за словесен тормоз.

 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция