SKIF

И външното оценяване ще отиде в кофата за боклук. Министерството на образованието и науката (МОН) незнайно защо реши да го редуцира в IV и VII клас – ще остане само по български език и математика, а други пет предмета отиват „на кино”. На министерството явно не му трябва информация как се подготвят децата по история, биология, география – образованието все повече се концентрира върху българския и математиката, останалото не било важно.

Всъщност външното оценяване отдавна изгуби смисъла си – много скоро след въвеждането му. То беше трудно прокарано, с натиск на неправителствени организации, като идеята беше да се следи нивото на преподаване и учене и резултатите да служат за коректив на образователната полиитика. Изпитите трябваше да се правят неочаквано за учениците, без предварителна подготовка, за да уловят моментното състояние на подготовката им, а не да са балообразуващи.

Това се изроди много бързо, съвсем скоро след въвеждането на стандартните тестове. В момента ситуацията е трагична – предварително се знаят датите на изпитването и целенасочено се прави предварителна подготовка – зубри се, решават се маса задачи, вземат се дори частни уроци, за да се постигне добро представяне. Двигатели на това са самите учители, за да не излезе, че не преподават добре материала и да не получат допълнително пари от директорите. Затова днешното външно оценяване показва  силно изкривена картина. И тъй като резултатите му пак са лоши, представете си какво щеше да бъде, ако министерството провеждаше изненадващо и обективно изпитите...

Стигна се дотам, че много учители превърнаха външното оценяване в основен фактор за оформяне на учениците и оценката, изкарана на него, се оказва определяща при оформянето на годишния успех. Идеален повод да се ходи на частни уроци, нали? Частните уроци – този вреден апендикс на средното ни образование, вече слязоха и в IV клас, благодарение на тъпата политика на МОН.

Сега обезсмислянето му ще е още по-голямо – с подценяването на природните и останалите хуманитарни науки учениците още от съвсем малки ще знаят, че е важно да докарат успех по български и математика. Останалото ще е неважно, както от години са неважни изкуствата в училище. Квадратните глави в МОН така и не разбраха, че изкуството е това, което формира култура и интелигентност, и че то е едно от мощните оръжия срещу агресията и простащината. 

Концентрацията върху българския и математиката няма да направи младежите по-грамотни. Единствено ще налее още вода в мелницата на частните уроци. Така се получава абсурдът, че този гигантски сив бизнес – сигурно един от най-проспериращите у нас, ще набъбне още. И няма власт, която да го изкара на светло, да му събере данъците и да върне образованието обратно в държавния коловоз, който гълта данъците ни без никаква полза. 

Очевидно е, че цялата „реформа” в образованието е от полза единствено на даващите частни уроци, а още по-вероятно изглежда ръководните фактори в министерството да са деен участник в сивата икономика. Иначе няма никаква логика на случващото се там.

 

Коментари  

0 #1 Чичо 24-07-2016 21:48
За езиковите гимназии винаги е имало изпити по български и математика. Не разбирам кое е новото???
Цитиране
  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята