SKIF

Министерството на образованието щяло да промени начина на оценяване на изпитите след седми клас, обяви зам.-министърът Диян Стаматов. Поводът са трагичните резултати тази година – двойките се оказаха рекорден брой, при това и по български и по математика са на първите модули, които традиционно минават за по-лесни и уж гарантират оценка, различна от двойка. 

В министерството обаче, както обикновено, връзват каруцата пред коня. Преди да се промени оценяването (което наистина е жалко – тройка се пише за все по-малко знания), не е ли добре първо да промени изпитването? Защото сега се измерва единствено инвестицията на родителите в частните уроци на децата им. 

Препоръчваме на всички „реформатори” в образованието да седнат и да прочетат добре теста по български език и да отговорят на въпроса колко от въпросите – 25 на брой, реално оценяват грамотността на учениците (а нали това е смисълът на този изпит?). Отговорът е – точно един. Правописът и пунктуацията са тема само на един въпрос! Първите осем имат за цел да проверят разбирането и анализирането на текст, но отговорите, които са дадени, са толкова абсурдни, че човек се пита дали авторите на теста също могат да разбират и анализират текст. 

Пример: 

4. Как може да се тълкува употребеният в текста израз: Като има хляб, всичко има?

А) Обикновена храна, хлябът е свързан и с духовността. 

Б) Хлябът присъства във всички езически и християнски обреди. 

В) Човек не може да се нахрани пълноценно само с хляб. 

Г) Хлябът, приготвен в домашни условия, притежава „душа“.

Интересно колко деца ли са успели да отговорят, без да се объркат…

Над десетилетие вече министерството се губи из лабиринтите на образованието, без значение кой и от коя партия го оглавява. Теоретиците, които стоят несменяеми там, успяват да пробутат абсурдните си тестове на всеки ентусиаст, хванал се да бъде министър с надеждата, че ще направи лесна кариера. Така синтаксисът трайно се насади в учебния материал за V, VІ и VІІ клас в най-отблъскващата си теоретична форма. И успоредно с това грамотността на децата рязко се срина. 

Не един учител през годините призоваваше учебното съдържание  да не се пълни с теория, а с практически упражнения. Всички сме учили чужди езици – е, как сме по английски, немски или испански синтаксис? Никак, а? И въпреки това научихме добре езиците. Е, как стана тоя номер без теоретични постановки по синтаксис? 

Толкова е просто, че повече не може да бъде – докато излишната теория не се изхвърли от учебниците и от изпитите и докато учениците не започнат да решават езикови задачи, както в обучението по чужд език, масова грамотност няма да има. 

Ето още един бисер от тазгодишния изпит: 

23. В кои две творби присъстват венците като символ на победата и славата? 

А) „Немили-недраги“ и „По жътва“ 

Б) „Българският език“ и „Една българка“ 

В) „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“

 Г) „Заточеници“ и „Неразделни“

Моля, някой от МОН да обясни смисъла да се знае това. Е, ние знаем от кои произведения са венците, но това прави ли ни по-грамотни и начетени от останалите? Личи си как т. нар. експерти са си смукали от пръстите, за да измислят подобни въпроси. 

По математика е всеизвестна причината за провалите всяка година. И тя е, че на изпитите се дават задачи, които не се учат в училище. Дават се задачи за математически състезания. За да се научат те, е необходимо да се посещават частни уроци. 

Тук е заровено кучето – сегашното прогимназиално образование и изпитите след него са подчинени изцяло на манифактурата с частните уроци, която все повече се разраства. За да се влезе в езикова гимназия, вече се ходи на частни уроци от началото на шести клас, а скоро вероятно ще се ходи и от пети – заради голямата конкуренция. И сумите са четирицифрени – само по един предмет. Така родителите плащат двойно (веднъж с данъците си, веднъж директно кеш) за продукт, който в крайна сметка не получават. Краткотрайното зазубряне и подготовката по определени теми, изтекли към частните школи, не гарантира грамотност. Никак даже.  

Затова министерството няма никакъв интерес да пресича тоя златен бизнес  (един от малкото, които процъфтяват в пропадналата ни икономика, при това голяма част от него е сив). Та нали самото то участва в него. 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 208 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си