SKIF

Министерството на образованието щяло да промени начина на оценяване на изпитите след седми клас, обяви зам.-министърът Диян Стаматов. Поводът са трагичните резултати тази година – двойките се оказаха рекорден брой, при това и по български и по математика са на първите модули, които традиционно минават за по-лесни и уж гарантират оценка, различна от двойка. 

В министерството обаче, както обикновено, връзват каруцата пред коня. Преди да се промени оценяването (което наистина е жалко – тройка се пише за все по-малко знания), не е ли добре първо да промени изпитването? Защото сега се измерва единствено инвестицията на родителите в частните уроци на децата им. 

Препоръчваме на всички „реформатори” в образованието да седнат и да прочетат добре теста по български език и да отговорят на въпроса колко от въпросите – 25 на брой, реално оценяват грамотността на учениците (а нали това е смисълът на този изпит?). Отговорът е – точно един. Правописът и пунктуацията са тема само на един въпрос! Първите осем имат за цел да проверят разбирането и анализирането на текст, но отговорите, които са дадени, са толкова абсурдни, че човек се пита дали авторите на теста също могат да разбират и анализират текст. 

Пример: 

4. Как може да се тълкува употребеният в текста израз: Като има хляб, всичко има?

А) Обикновена храна, хлябът е свързан и с духовността. 

Б) Хлябът присъства във всички езически и християнски обреди. 

В) Човек не може да се нахрани пълноценно само с хляб. 

Г) Хлябът, приготвен в домашни условия, притежава „душа“.

Интересно колко деца ли са успели да отговорят, без да се объркат…

Над десетилетие вече министерството се губи из лабиринтите на образованието, без значение кой и от коя партия го оглавява. Теоретиците, които стоят несменяеми там, успяват да пробутат абсурдните си тестове на всеки ентусиаст, хванал се да бъде министър с надеждата, че ще направи лесна кариера. Така синтаксисът трайно се насади в учебния материал за V, VІ и VІІ клас в най-отблъскващата си теоретична форма. И успоредно с това грамотността на децата рязко се срина. 

Не един учител през годините призоваваше учебното съдържание  да не се пълни с теория, а с практически упражнения. Всички сме учили чужди езици – е, как сме по английски, немски или испански синтаксис? Никак, а? И въпреки това научихме добре езиците. Е, как стана тоя номер без теоретични постановки по синтаксис? 

Толкова е просто, че повече не може да бъде – докато излишната теория не се изхвърли от учебниците и от изпитите и докато учениците не започнат да решават езикови задачи, както в обучението по чужд език, масова грамотност няма да има. 

Ето още един бисер от тазгодишния изпит: 

23. В кои две творби присъстват венците като символ на победата и славата? 

А) „Немили-недраги“ и „По жътва“ 

Б) „Българският език“ и „Една българка“ 

В) „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“

 Г) „Заточеници“ и „Неразделни“

Моля, някой от МОН да обясни смисъла да се знае това. Е, ние знаем от кои произведения са венците, но това прави ли ни по-грамотни и начетени от останалите? Личи си как т. нар. експерти са си смукали от пръстите, за да измислят подобни въпроси. 

По математика е всеизвестна причината за провалите всяка година. И тя е, че на изпитите се дават задачи, които не се учат в училище. Дават се задачи за математически състезания. За да се научат те, е необходимо да се посещават частни уроци. 

Тук е заровено кучето – сегашното прогимназиално образование и изпитите след него са подчинени изцяло на манифактурата с частните уроци, която все повече се разраства. За да се влезе в езикова гимназия, вече се ходи на частни уроци от началото на шести клас, а скоро вероятно ще се ходи и от пети – заради голямата конкуренция. И сумите са четирицифрени – само по един предмет. Така родителите плащат двойно (веднъж с данъците си, веднъж директно кеш) за продукт, който в крайна сметка не получават. Краткотрайното зазубряне и подготовката по определени теми, изтекли към частните школи, не гарантира грамотност. Никак даже.  

Затова министерството няма никакъв интерес да пресича тоя златен бизнес  (един от малкото, които процъфтяват в пропадналата ни икономика, при това голяма част от него е сив). Та нали самото то участва в него.