SKIF

Министерството на образованието щяло да промени начина на оценяване на изпитите след седми клас, обяви зам.-министърът Диян Стаматов. Поводът са трагичните резултати тази година – двойките се оказаха рекорден брой, при това и по български и по математика са на първите модули, които традиционно минават за по-лесни и уж гарантират оценка, различна от двойка. 

В министерството обаче, както обикновено, връзват каруцата пред коня. Преди да се промени оценяването (което наистина е жалко – тройка се пише за все по-малко знания), не е ли добре първо да промени изпитването? Защото сега се измерва единствено инвестицията на родителите в частните уроци на децата им. 

Препоръчваме на всички „реформатори” в образованието да седнат и да прочетат добре теста по български език и да отговорят на въпроса колко от въпросите – 25 на брой, реално оценяват грамотността на учениците (а нали това е смисълът на този изпит?). Отговорът е – точно един. Правописът и пунктуацията са тема само на един въпрос! Първите осем имат за цел да проверят разбирането и анализирането на текст, но отговорите, които са дадени, са толкова абсурдни, че човек се пита дали авторите на теста също могат да разбират и анализират текст. 

Пример: 

4. Как може да се тълкува употребеният в текста израз: Като има хляб, всичко има?

А) Обикновена храна, хлябът е свързан и с духовността. 

Б) Хлябът присъства във всички езически и християнски обреди. 

В) Човек не може да се нахрани пълноценно само с хляб. 

Г) Хлябът, приготвен в домашни условия, притежава „душа“.

Интересно колко деца ли са успели да отговорят, без да се объркат…

Над десетилетие вече министерството се губи из лабиринтите на образованието, без значение кой и от коя партия го оглавява. Теоретиците, които стоят несменяеми там, успяват да пробутат абсурдните си тестове на всеки ентусиаст, хванал се да бъде министър с надеждата, че ще направи лесна кариера. Така синтаксисът трайно се насади в учебния материал за V, VІ и VІІ клас в най-отблъскващата си теоретична форма. И успоредно с това грамотността на децата рязко се срина. 

Не един учител през годините призоваваше учебното съдържание  да не се пълни с теория, а с практически упражнения. Всички сме учили чужди езици – е, как сме по английски, немски или испански синтаксис? Никак, а? И въпреки това научихме добре езиците. Е, как стана тоя номер без теоретични постановки по синтаксис? 

Толкова е просто, че повече не може да бъде – докато излишната теория не се изхвърли от учебниците и от изпитите и докато учениците не започнат да решават езикови задачи, както в обучението по чужд език, масова грамотност няма да има. 

Ето още един бисер от тазгодишния изпит: 

23. В кои две творби присъстват венците като символ на победата и славата? 

А) „Немили-недраги“ и „По жътва“ 

Б) „Българският език“ и „Една българка“ 

В) „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“

 Г) „Заточеници“ и „Неразделни“

Моля, някой от МОН да обясни смисъла да се знае това. Е, ние знаем от кои произведения са венците, но това прави ли ни по-грамотни и начетени от останалите? Личи си как т. нар. експерти са си смукали от пръстите, за да измислят подобни въпроси. 

По математика е всеизвестна причината за провалите всяка година. И тя е, че на изпитите се дават задачи, които не се учат в училище. Дават се задачи за математически състезания. За да се научат те, е необходимо да се посещават частни уроци. 

Тук е заровено кучето – сегашното прогимназиално образование и изпитите след него са подчинени изцяло на манифактурата с частните уроци, която все повече се разраства. За да се влезе в езикова гимназия, вече се ходи на частни уроци от началото на шести клас, а скоро вероятно ще се ходи и от пети – заради голямата конкуренция. И сумите са четирицифрени – само по един предмет. Така родителите плащат двойно (веднъж с данъците си, веднъж директно кеш) за продукт, който в крайна сметка не получават. Краткотрайното зазубряне и подготовката по определени теми, изтекли към частните школи, не гарантира грамотност. Никак даже.  

Затова министерството няма никакъв интерес да пресича тоя златен бизнес  (един от малкото, които процъфтяват в пропадналата ни икономика, при това голяма част от него е сив). Та нали самото то участва в него. 

 

Коментари  

+1 #2 Орлин Стефанов 13-06-2016 17:33
Насаждането на неграмотноств литературата и езика и на безпомощност в математиката цели не сачмода се подхрани сивия бизнес с частните уроци, но и да разслои новите поколения чрез класирането на онези, които произхождат от заможни родители. Като крайно проявление на този умисъл се стига до изпращане на децата по чуждестранни колежи още от прогимназиална възраст.
Но да попитам автора, чието име някак си не личи (или не мога да открия името му, щом пише по проблеми на грамотното изразяване, трябва ли да се употребяват русизми като "къде е заровено кучето"? Руският език обожавам, но чистотата на български трябва да е свята. С такива фрази, както и с "премия" вместо награда, с кошмарното натрапване на "случването" като парола за елитарна приобщеност, се прекалява свръх всяка мяра...
Цитиране
0 #1 Борислав Георгиев 13-06-2016 11:21
Като съм съгласен принципно с позицията на автора, все пак да отбележа, че грамотността не се свежда само до правописа и пунктуацията. Друг е въпросът, че тестът е некадърно съставен. Ама съвсем некадърно.
Цитиране
  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята