След като отличи южнокорейката Хан Канг - първата азиатка, получила Нобелова награда за литература през 2024 г., Шведската академия може да избере в четвъртък, 9 октомври, западен автор, прогнозират литературни критици, цитирани от АФП.

Швейцарецът Кристиан Крахт, считан за един от най-утвърдените немскоговорящи автори, но и австралиецът Джералд Мърнейн са сред най-често споменаваните. 

На книжния панаир в Гьотеборг, който се провежда няколко седмици преди сезона на Нобеловите награди, "Шведската академия беше в пълен състав, седнала на първия ред" на събитие с участието на Кристиан Крахт, отбелязва Бьорн Виман, който отговаря за темите, свързани с култура, в ежедневника "Дагенс нюхетер".

"А това  е знак, който не лъже", продължава той в интервю за АФП. Същото се случи, когато австрийската писателка Елфриде Йелинек спечели наградата през 2004 г.

Последният роман на 58-годишния швейцарски писател, озаглавен Air, се колебае между реалното и фантастичното, смесвайки критика към консуматорството и екзистенциално търсене.

Според Бьорн Виман след Хан Канг "е ред на бял мъж от англосаксонската, немската или френската езикова школа" да бъде награден, отбелязва АФП.

Името на австралиеца Джералд Мърнейн и на неговата сънародничка с аборигенски корени Алексис Райт отново се появяват сред фаворитите. Роден през 1939 г. в предградие на Мелбърн от баща, запален по конните надбягвания, Мърнейн израства в католическо семейство. Книгата му "Равнините" (1982), която потапя читателя в света на австралийските земевладелци, е определена от "Ню Йоркър" като "странен шедьовър", наподобяващ повече на сън, отколкото на книга. 

"Въпросът е дали ще вдигне телефона, дори не знам дали има такъв", шегува се Джозефин де Грегорио, литературен критик във вестник SvD. "Той никога не е напускал Австралия. Живее на село и не е лесно да се стигне до него", добавя тя, чийто любим автор е Мърнейн.

"Надявам се да спечели, искам повече хора да открият неговото прекрасно творчество", казва Де Грегорио. Критиците залагат и на американския писател Джордж Сондърс, отбелязва АФП. 

Други имена, които редовно се споменават, отново се считат за "нобелови" и фигурират в сайтовете за залагания: румънецът Мирча Картареску, унгарецът Ласло Краснахоркай, канадката Ан Карсън, чилиецът Раул Сурита, индиецът Амитав Гхош и аржентинецът Сесар Айра, отбелязва АФП.

Изборът може да падне върху Южна Америка, която няма лауреат от 2010 г., когато наградата бе присъдена на перуанеца Марио Варгас Льоса, спекулира Лина Калмтег, културен журналист в шведското обществено радио SR, цитирана от АФП. Тя споменава мексиканската писателка Кристина Ривера Гарса.

От създаването си Нобеловата награда за литература е доминирана от мъже и западни литературни творци, отбелязва АФП. От 121 лауреати само 18 жени са получили отличието, а малцина от наградените автори творят на азиатски или близкоизточни езици. Нито един африкански език не е представен.    

Трудно е да се разбере какви са критериите при избор на лауреата: дискусиите на журито се пазят в тайна в продължение на 50 години, припомня АФП.

Заради липса повече информация, съставът на Шведската академия, която присъжда наградата, се разглежда под лупа. Разтърсена от скандала #АзСъщо (#Metoo) през 2018 г., тя се обнови и повече от половината от членовете й се смениха.

Оттогава се извършва преразпределение между жените и мъжете, които получават наградата, искат да вярват журналистите, интервюирани от АФП. 

"Автори като Хан Канг биха били напълно немислими преди пет или шест години", е мнението на редактора в "Дагенс нюхетер" Виман. Според него Шведската академия дълго време е давала предимство на по-специализирани и по-възрастни творци. 

Носителят на Нобеловата награда за литература ще бъде обявен на 9 октомври, четвъртък, в 14:00 часа българско време. Финансовото й изражение е 11 милиона шведски крони (близо 1,2 млн. щатски долара).

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...