"Под игото" от 1894 г. - първото издание на романа, е акцентът на изложбата "Певец на две епохи", която ще бъде открита на 7 юли в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". На 9 юли се навършват 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. По този повод две изложби в централното й фоайе ще бъдат достъпни за посетители до 7 август.

В едната експозиция ще бъдат изложени преводите на романа на над 20 езика, сред които английски, френски, немски, руски, испански, но и по-редки и екзотични езици като хинди, фински и арабски. Голяма част от преводите на "Под игото" са на славянски езици - полски, украински, сърбохърватски. Вазов е превеждан и на шведски, гръцки и румънски.

"Специално внимание в експозицията "Певец на две епохи" е отделено на книгите с автограф "Песни за Македония: 1913 - 1916 г." и том 1 на "Пълно събрание съчиненията" от 1911 г. Приживе Вазов работи с известни български издатели, които го подкрепят безрезервно: Тодор Ф. Чипев, Драган В. Манчов, Христо Г. Данов, Александър Паскалев, братя Прошекови. В експозицията ще видите и творбите на Иван Вазов за деца" , уточняват от библиотеката.

Житейската и творческата биография на класика ще бъде представена и от експозиция на Националния литературен музей (НЛМ), която е под надслов "Българийо, аз всичко тебе дадох". В 20 документални пана, които също ще са в библиотеката, ще бъдат представени основните моменти от житейската и творческата му биография. Специално място е посветено на семейството - майката на поета Съба Вазова, братята му - ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов и д-р Борис Вазов. Проследен е животът на писателя като емигрант в Румъния; престоят в Свищов, Русе, Берковица; годините, които прекарва и твори в Пловдив; изгнаничеството в Одеса и появата на първия български роман "Под игото"; установяването му в София.

В изложбата са представени и ценни експонати, доказателство за безпределната обич и признателност на целия български народ към Вазов по време на честванията на двата му юбилея - Сребърната лира с венец, дар от Юбилейния комитет, орденът "Св. св. Кирил и Методий", царският указ, с който е обявен за Народен поет, поздравителни адреси и др.

"Снимки, ръкописи, кореспонденция, спомени от роднини и съвременници допълват визуалния разказ за забележителната му литературна дейност и участието в обществения и политически живот в следосвобожденска България. Важен акцент в изложбата са творческите срещи, приятелства и съвместна работа на писателя с големите български общественици - Константин Величков, Иван Евстратиев Гешов, проф. Иван Д. Шишманов", допълват от Националния литературен музей, който подготвя и юбилеен вестник.

От 20 ч. на 9 юли пред Националната библиотека ще се проведе видео мапинг шоу с акценти от Вазовия живот и творчество. В честването ще участва и дамският хор "Морфова-Прокопова".

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.