Две години след като издателство „Византия” издаде класиката „Под игото” на Вазов с обяснения в скоби, то пусна на книжния пазар и издание на съвременен български език. 

„Преведохме романа „Под игото“ на съвременен български език, за да може да го прочетат младите хора. В текста са променени над 6000 думи и изречения, които са неразбираеми за съвременнните млади българи. За да се усети атмосферата на тогавашната епоха, с чувство за мярка са запазени само онези непознати думи, които я характеризират. Запазени са и изрази, които се използват в днешния български език, но не се познават от всички. Обяснени са много понятия от историята, митологията и др.”, се казва в анотацията на "Под игото на съвременен български език - пълен текст".

„Смъкнах от интернет оригиналния текст на „Под игото“ и наслагах скоби след всички думи, които аз самата не разбирам. Впоследствие синът ми зададе още повече въпроси и ми се притекоха на помощ мои приятели османисти, филолози, хора грамотни, учени. Има много русизми – с тях съм се справила самостоятелно, но има много други думи, цитати от Библията на старославянски и без помощта на един монах нямаше да се справя“, разказа Нели Стефанова от "Византия" пред „Хоризонт“.

Първото, „червено“ издание на „преведения“ роман съдържа 4200 обяснения в скоби.

„Но ние продължихме да работим с деца. Получих сериозна подкрепа от още повече специалисти, които нямаха смелостта да застанат с имената си. Да „преведеш“ „Под игото“ наистина е страшно“, сподели Нели Стефанова в предаването „Хоризонт до обед“. Второто, „бяло“ издание на „Под игото“ е вече своеобразен превод, предназначен за най-малките, обясни тя. „Всяко едно обяснение в скоби в „бялото“ издание е отговор на въпрос, зададен от дете."

Новото издание на „Под игото” предизвика остри дискусии в социалните мрежи, подобно на кориците на Любен Зидаров за поредицата за Хари Потър.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...