Първото издание на "Под игото", публикувано в поредицата "Международна библиотека" на лондонското издателство "Хайнеман" в края на 1893 г., може да се види в Столичната библиотека. Английското издание предхожда българското с няколко месеца, предполага се, че преводач е Иван Евстратиев Гешов.

Печатницата на Тодор Чипев отпечатва "Под игото" през 1894 г. Копие от него също е изложено, както и първата обширна критическа студия, посветена на романа, от 1896 г. на д-р В. Балджиев.

Документалната изложба е по случай 170-годишния юбилей на Иван Вазов и е озаглавена "Из бележника на поета". Тя ще бъде открита днес, 8 юли, от 13 ч. със слово на Здравка Евтимова - председател на българския ПЕН-клуб.

Експозицията "Из бележника на поета" включва уникални издания на Вазов, биографични книги за него, редки екземпляри с негови автографи, ценни грамофонни плочи с негови творби в изпълнение на бележити български артисти.

"Патриархът на българската литература не е оставил цялостен мемоарен труд. Пише две къси автобиографии - от 1895 г. и 1920 г., и малката, но много интересна книжка, изпълнена с мемоарни откъси "Из бележника на поета" (1920). Благодарение на упоритостта на неговия биограф Иван Д. Шишманов финалът на творческия път на Вазов се маркира от впечатляващата по своята пълнота проникновена изповед, записана и включена под надслов "Животът на поета, както ми го разказа той сам" (1916) в дълго подготвяната, но излязла посмъртно книга "Иван Вазов. Спомени и документи" (1930) под редакцията на Михаил Арнаудов", отбелязват от Столичната библиотека.

Представени са и трите първи стихосбирки на народния поет: "Пряпорец и гусла", издадена под псевдонима му Пейчин в Румъния през 1876 г., "Тъгите на България" , издадена в Букурещ през 1877 г. и подписана с истинското име на автора, както и "Избавление" от 1878 г .

Акценти в изложбата са и "Стихотворения за малки деца" от 1883 г., написани за три дни по поръчка от издателя Д. В. Манчов за 200 франка и самостоятелното издание на цикъла "Епопея на забравените" от 1926 г. като №1 на "Библиотека Иван Вазов".

"За първи път ще бъде изложен нов четвърти автограф на поета от колекцията "Кирил Христов" и музикалния сборник "Училищни песни" 1904 г. с песни на Панайот Пипков по текстове Вазов", отбелязвят от Столичната библиотека.

В изложбата са включени и фотокопия на илюстрации към романите на Вазов - от Йозеф Обербауер, Иван Мърквичка, Антон Митов, Антони Пиотровски, както и на портрети на класика, скицирани от Иван Шишманов, Чакъров, Харалампи Тачев, Никола Тузсузов.

Интерес представляват и грамофонните плочи с изпълнения на стиховете на класика и драматизацията на "Чичовци" с участието на Апостол Карамитев, Стефан Гецов, Славка Славова, , Йордан Матев, Маргарита Дупаринова , Николай Бинев и други големи наши артисти от близкото минало.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.