ПЕЛИН ЮНКЕР, DW

Сериалът, във връзка с който в момента в Турция се спори ожесточено, се казва "Kızıl Goncalar" или „Алени пъпки“. Звучи като нещо романтично, отбелязва „Зюддойче Цайтунг“, но както посочва изданието – същността на сериала е политическа: говори се много за това, което вълнува страната; за това каква би искала да бъде Турция – светска или все по-ислямска държава. Именно поради това срещу сериала в турския орган за контрол на медиите са постъпили рекорден брой жалби – общо били 32 000, казва говорител на турската служба пред германската осведомителна агенция ДПА.

В крайна сметка контролният орган издаде двуседмична забрана на телевизия Fox TV да излъчва сериала, тъй като „нарушавал „националните и морални ценности на обществото“, пише „Зюддойче Цайтунг“. Освен това телевизията трябва да плати глоба, а мястото, на което се снима филмът, е блокирано. Австрийският „Курир“ изтъква, че в последните години турското правителство е засилило натиска срещу телевизията и радиото – особено по отношение на продукциите, за които се твърди, че нарушават семейните или социални ценности. Проправителствените медии обявиха, че сериалът е враждебен спрямо исляма.

 

Семейните и социални ценности

Филмът представлява алегория, посветена на отношенията в турското общество. В центъра на повествованието е жена с името Мерием, която в началото на 2023 година заминава със съпруга си и с дъщеря си от засегнатите от земетресението райони в Истанбул. Семейството принадлежи към ислямска секта, която ги е приела. Всичко това е фикция, но напомня силно за общността „Исмаил Ага“, която е приближена на правителството на Ердоган. Тя попадна в центъра на медийното внимание, обяснява „Зюддойче Цайтунг“, след като допусна мъж да се ожени за шестгодишно момиче. 

Изданието разказва сюжета и по-нататък: на другия полюс в сериала е светски психиатър – кемалист по убуждения, който лекува един от членовете на сектата. Т.е. един срещу друг се изправят двата полюса на турското общество. Става дума и за това как членовете на сектата се отнасят към представителите на държавата като например полицаите. Показани са фанатици, които заради близките си отношения с правителството се чувстват над закона – и гнева на другите, на светските хора.

Именно светски ориентираните турци подкрепят смелостта на телевизионния канал, който се ползва с все по-голям зрителски интерес: първата серия е била гледана от над четири милиона души, при втората, която засега е последна, аудиторията почти е надхвърлила седем милиона. За зрителите сериалът е един вид вентил, от какъвто те имат нужда, особено след преизбирането на Ердоган миналата година, пише „Зюддойче Цайтунг“.

 

Не чак толкова фиктивна история

Fox TV е една от малкото турски телевизии, които все още си позволяват известна дистанция спрямо правителството, пише германската медия. В третата серия, която Fox TV възнамерява да излъчи след принудителната пауза, става дума за това, че малолетната дъщеря на Мериам трябва да бъде омъжена. Оттам нататък не е изненадващо, че и общността „Исмаил Ага“ наред с другите се дразни от сериала. Сектата настоява за забрана. Тя засега не е наложена, но може да се предположи, че борбата ще продължи – с помощта на влиянието, с което сектата разполага в Анкара.

„Зюддойче Цайтунг“ заключава, че оттук нататък историите на "Kızıl Goncalar" ще са две: едната ще е фиктивната на екрана, която отразява това, което се случва в действителност, а другата – реалните проблеми около самия сериал: как се отнася страната към него – към фикцията, която съвсем не е толкова фиктивна. След наложената забрана от контролния орган режисьорът написа в платформата Х, че работата продължава. Т.е. - и сериалът ще продължи, както и скандалът.

„Никоя страна не може да се развива, ако гражданите й не са образовани.“

Нелсън Мандела, южноафрикански политик и борец за мир, роден на 18 юли преди 106 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...