„Дойче веле”

 Алжирският писател Буалем Сансал е автор, който се радва на успех. Романите му, предлагащи задълбочени психологически изследвания на алжирското ежедневие, предизвикват огромен читателски интерес и то не само в неговата родина. Последният му роман "2084" стана един от най-продаваните романи на френски език само шест месеца след като беше издаден. За успеха на произведението допринасят не само богатият и живописен език на автора, но и многозначителното заглавие - "2084", което неизменно буди асоциации с известния роман на Оруел "1984" – онова мрачно предсказание, писано през далечната 1948 година.

Както знаем, действителността през 1984 година се оказа далеч не толкова потискащо-драматична, колкото я показваше фикцията на Оруел. В този смисъл можем да се надяваме, че "2084" ще бъде последвана от същата съдба. Буалем Сансал описва в романа си една ислямистка диктатура, която господства над цялата планета. Светската култура, плурализмът, съзнанието за относителност на всякакъв ред са дискредитирани като отживелица. Изместени са от сляпото подчинението пред един ревнив Бог.

Ислямофобия и истерия?

Защо романът "2084" стана бестселър? Поради това, че се чувстваме привлечени от катастрофата? От латентния расизъм или ислямофобията на французите? Или от истерията, предизвикана от двата големи атентата срещу „Шарли Ебдо” и „Батаклан” през миналата година? Или всичко се дължи на изкуствено създадената медийна истерия? Няма сигурен отговор. Като припомним и успехът на романа "Подчинение" на Мишел Уелбек, който също тематизира силните страхове от исляма, очевидно можем да кажем, че французите са далеч по-големи песимисти от германците по отношение на мултикултурно съжителство. Германия - страна на оптимисти? Кой ли можеше да си помисли подобно нещо? Факт е, че и досега повечето германци са убедени, че интеграцията на няколкостотин хиляди мюсюлмани е възможна. Най-убедените привърженици на мултикултурализма тук възмутени биха ни креснали: „Защо изобщо говорите за мюсюлмани? Та нали това са просто хора?

И ще са прави, но само наполовина, защото при нас идват хора, които изповядват ислямската религия. Но знаем ли какво таят те в сърцата си? Как гледат на отвореното общество и на толерантното отношение на германците към културните различия? Честният отговор гласи: нямаме никаква представа. Дали собствената ни откритост към света /в случай, че наистина я притежаваме/, величаенето на различността и на културната хибридност, за която на високопарен език говорят нашите учени, наистина адекватно отразяват реалностите на нашия живот? Или са просто една пожелателна проекция? Отново сме принудени да признаем, че не знаем.

Рафиниран начин да се изкаже нещо политически некоректно?

Толкова по-странно е, че Буалем Сансал знае отговора, или поне твърди, че го знае. Роденият през 1949 година Сансал, който е лауреат на наградата за мир на германските книгоразпространители, е прекарал целият си живот в родината си Алжир. Не само с помощта на литературната фикция той предупреждава за опасностите, свързани с исляма. Особено отчетливо той изрази мнението си пред германския седмичник "Ди цайт". Заедно с други двама мюсюлмани - адвокатката Сейран Атеш и ислямоведът Еднан Аслан - Буалем Сансал предупреждава за опасността от ислямизиране на Европа.

Толкова по-странен е оптимизмът на германците. Песимистичните виждания те явно оставят в ръцете на някои /специално подбрани/ мюсюлмани. Как би трябвало да разбираме това? Като изплуване на нещо съзнателно изтласквано от съзнанието ни? Или като рафинирано разделение на труда, измислено, с цел да се изрази нещо политически некоректно? Или чисто и просто като доказателство за това, че мултикултурният експеримент все пак се е оказал успешен, след като самите мюсюлмани, или поне въпросните трима, се оказват най-яростните критици на самите себе си? Успехът на мултикултурното общество щеше да е още по-впечатляващ, ако критиката и самокритиката по някои теми не следваха толкова често линията на етническата принадлежност.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Песни като „Running Scared" и „Pretty Woman" са за взаимната любов. Но слушателите не мислят така. Вероятно в гласа ми има винаги някаква тъга, меланхолия, какво да правя.“

Рой Орбисън, американски музикант, един от пионерите на рокендрола, роден на 23 април преди 88 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си