ПАМФЛЕТ ОТ КИРИЛ КАДИЙСКИ

Никога не съм бил по-подготвен за Министър председател. Какво никога – винаги съм бил готов!

България не е имала, няма и няма да има Премиер като мен.

Че какво ми липсва? Образование ли нямам! Вярно руска филология, винаги може да хвърли съмнение – така де – нещо като шпионаж в полза на Путин, но тя и кметицата Фандъкова е с руска филология. Чета обаче и американска литература – това Карл Май ли беше, Фенимор Купър ли – той Бойко по ги знае, по е начетен от мен. Езици ли не знам –това френски, английски го остави, ами и македонски говоря (с писането съм по-зле, ама не съм и опитвал) – нещо крайно необходимо за едно ново преспанско споразумение.

Новият кандидат обаче бил и преводач и превеждал... поезия!? И тука няма как да ми задминат. И аз превеждам. Николов бил превеждал на английски стиховете на... жена си. Аз пък превежда от английски, което е по-трудно, щото трябва да владееш и българския много добре. Пък ако ще да са стиховете на братовчед ти. За Уйли говоря, Шекспир, бе, който може да е второкласен и третокласен актьор, но като поет –не че ми е братовчед – не ми отстъпва и на мен. Майстор е:

Какво и трябва на жената: - Уйли,

да я теши... Друг Уйли възжела,

нов Уйли... Притури от мен – от туй ли

се стряскат... ИТН.

Пардон: и т.н.

Ама тя и съпругата-поетеса имала такива (трудни за превод) стихове:

Ще правя любов

с листата в очите ти

и със снежинките

в косите ти.

Ще правя любов

с морето по кожата ти.

Подари ми утре.

Е, подарили й вчера: била похвалена от Левчев?! Че то братовчеда Уйли каква любов е правил и го хвали самият Йохан Волфганг Гьоте. За Толстой да не говорим. Взел да му намира кусури. Абе руска му работа... Все към проливите гледат.

Та да си дойдем на думата: искам!

Искам на есен да ме посочат за Министър председател. Искам Минеков да не се отказва от поста Министър на културата. Щото да не се полакомя. Как има Министър председател и министър на външните (вътрешните) работи. По-пресен пример: М. Райков. Защо да няма Министър председател и министър на Културата (с главна буква, ще искам промяна в правописа!)

Искам Мая Манолова да ме подкрепи, понеже тя е хубава, а аз съм от Кюстендил.

Аз искам!

(Абе, това не беше ли роман от оня Слави... Езеров, порнографския писател между двете войни?)...

 

Бай Киро Каруцаро от Княжево

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...