ОТВОРЕНО ПИСМО

до д-р Костадин Ангелов, министър на здравеопазването

 и д-р  Асен Балтов, директор на "Пирогов"

Г-да,

Пиша ви с покруса, а някой по-безцеремонен би казал – и погнуса! Вие се опозорихте, вие унизихте древната професия лечител. Вие напуснахте първата линия, на която трябва да сте винаги, а сега особено! Или Хипократовата клетва е само ритуал, съпътстващ получаването на диплома!?

При пламнала зараза за лекаря няма обедна почивка, така както при бушуващ пожар – за пожарникаря.

Да, професията лекар е древна колкото света. Но има и една, която е още по-древна. Вие се сринахте до нея! Съгласихте се да станете миманс в пошла оперетъчна сцена, където един болен не от коронавирус, а от манията, че трябва да му бъде наложена на главата короната на император, не спря да пее любимите си потпури. Необходимо ли беше да слушате тиради, познати и втръснали на цял народ?

Стигнахте дотам – да участвате в не особено сръчна пиар акция на един човек, жаден за власт на всяка цена.

С какво право ще искате от хората да спазват норми и правила, след като не намерихте смелост да откажете тази безцеремонна покана и да обясните на пациента си – да, и той е ваш пациент, както всички останали, нищо, че не се е подчинил да влезе в болнично заведение, а е бил обгрижван от личен лекар! – че след такова тежко боледуване е недопустимо човек да управлява МПС. Нали постоянно четем в пресата – в това число и от ваши преболедували колеги, - че след подобно боледуване човек поне още няколко месеца е извън в строя. Не изложихте ли на риск собствения си живот, най-малкото? Или има причина, за която да кажете – струва си риска...

Не сте психиатри, но сте учили психиатрия, пък и не е съвсем нужна особена подготовка, за да се види, че въпросният човек страда от някакво остро разстройство извън телесните страдания, ако ги има. Защото това боледуване, уж сериозно, протече много набързо.

Или ще се окаже, че е мимикрия, както и карантината, която си самоналагаше,

когато трябваше да се явява в Народното събрание, за да отговаря на въпроси?

И в двата случая вие носите определена вина! В първия - поради съучастие. Във втория – поради нехайство по отношение на болен, потенциално опасен.

Не намерихте ли, ако не смелост и доблест, поне аргумент да възразите – и да му попречите по тоя начин да вреди и на вашите усилия, - че наредбите и забраните са за всички, понеже са продиктувани от крайна осъзната необходимост, а не от това дали някой е смел или не, да ходи на ресторант. Може би той, свикнал постоянно да кляка, дори пред ресторантьори и бармани, щеше да клекне и пред вас и да спре да разправя басни, че някъде мерките били по-крути, но от това нямало полза.

Господа,

Ваш дълг е да измиете позора си,

вие и ваши колеги (използвам случая да се обърна към цялото лекарско съсловие в България) сте длъжни – времето и ситуацията ви задължават! – да действате по единствено правилния начин. Може би за някого вече да е късно, но крайно наложително е да се излъчи инициативен комитет, достатъчно авторитетен, и да се поиска международна медицинска експертиза от светила (по възможност извън Европейския съюз също) за физическото, и най-вече за психическото здраве (разстройство) на лицето Бойко Методиев Борисов от гр. Банкя, понастоящем живущ в Бояна в собствения склад за златни кюлчета и европейска валута.

Мотивите: лицето се изживява ту като председател на политическа партия (поради фатална грешка на наивни българи),

ту като благодетел на цял народ, ту като строител на магистрали,

винаги като мачо, а преди известно време и като кулинарен продукт (добре сготвен, по собствените му думи). Вие, лекарите, знаете първото поради липса и второто поради наличието на какво!

И да се иска заключение дали лицето е в състояние, наред с карането на джип по магистралите и междуселските пътища на България, по съвместителство да е и на волана на държавата, извън съображението, че книжката му за второто е взета по втория начин, а вече е и с изтекъл срок. Нещо което той не желае или не може да проумее.

С покруса,

Кирил Кадийски,

писател

Кавалер на френския Орден за Изкуство и Литература,

лауреат на наградата Макс Жакоб,

член-кореспондент на академия Маларме,

почетен гражданин на Монмартърската република,

бивш директор на Българския културен институт, Париж.