Уважаваното френско издателство „Аден” е посветило поредния си годишен алманах "Писмена"(LETTRES) на емблематичния български поет Кирил Кадийски, нареждайки го по този начин до такива световни имена като французите Пиер Жан Жув, Виктор Сегален, Анри Мишо, Филип Жакоте, чужденците Уилям Карлос Уилям, Александър Блок, Лорка, Тед Хюз, Силвия Плат, нобелистите Уилям Бътлър Йейтс, Фокнър, Сен-Джон Перс.

 В тома от над 450 страници са намерили място текстове върху творчеството на нашия поет, излезли изпод перото на поети, литературни критици и университетски преподаватели като проф. Пиер Брюнел от френската Академия, почетен професор на Сорбоната, Жан Оризе, почетен председател на Академия Маларме и на френския ПЕН, проф. Валери Стефанов, Мари Клер Банкар, проф. Милена Кирова, Салах Стетие, Жан- Доминик Рей, уредник в Лувъра, акад. Влада Урошевич, Пиер Остер, Георги Цанков, Ален Ланс, Дани Антонело, Каролина Илика, Василис Хадзияковву, някои от които колеги и приятели на поета. 

Несъмнената дарба на нашия поет и неговия самобитен почерк бяха открити преди повече от четири десетилетия от самия Пиер Сегерс: „Истински дълбок поет е написал тези текстове”, Ален Боске е още по-категоричен: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес”. А Жан Оризе, автор на множество антологии и издател на поети от цял свят, не оставя място за съмнения: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде”. Руснакът Евгений Резниченко, директор на Института за превод, е убеден: „Българинът Кадийски е майстор на словото! Смелостта на Кирил Кадийски предизвиква уважение и възхищение. Това се отнася и за собствената му поезия, и за неговите преводи. Тютчев, Некрасов, Блок, а и всички руски гении – той отива при тях и живее с тях на български като равен. Съперничи си с гениалния Рилке – на руски език. Като равен!”.

Кадийски е най-превежданият в момента български поет, като само във Франция досега са излезли над двадесет негови заглавия, сред които редки библиофилски издания. Подготвя се за печат и „Новата Герника. Под синьото небе, над жълтите жита” – една от най-мрачните книги на поета, провокирана от войната в Украйна. Той е може би и най- превеждания в момента на френски чуждестранен поет. Преди две години излезе и Литературната анкета на Светлозар Жеков с нашия поет, което беше отчетено от френската критика като рядък казус – превод на литературно-критическа книга. Събраното поетическо творчество на Кирил Кадийски на френски, английски и български има четири издания, като последното в два тома. За него Пиер Брюнел пише: „... и това е повече от произведение, това е шедьовър”.

В чужбина Кирил Кадийски винаги е разглеждан като поет, вписал се и в европейския контекст, и в един по-глобален мащаб. „И когато поезията, дори и в превод, говори сама за себе си, без съмнение известността на Кадийски е заслужена.” – Натан Ондрос (Австралия). „Защо ли Кадийски ми напомня за моя неотдавнашен съсед Ленард Коен, сам автор на много страници – и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят.” – Ан Даймънд (Канада).

 

ДРУГИТЕ ЗА КИРИЛ КАДИЙСКИ

„Кадийски е поет, когото музите са дарили не само с първия стих, по думите на Валери, но и със сладостта на всички останали.” – „Мариус Келару (Румъния).

„Подобно Манделщам или Бродски, Кадийски ни предлага сквой модел на размисъл върху отминаващия век.” – Стефан Баке (Франция).

„Кирил Кадийски принадлежи към поколението български поети, което в края на ХХ в. оказва съпротива срещу засилването на социалистическия реализъм и приема за своя философска основа принципите на екзистенциализма.” – Дмитро Павличко (Украйна).

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин