"Амбицията да си приятел с всички обикновено завършва катастрофално."
"Не може да претендираш, че си интелектуалец, а да се слагаш на властта."
"За да е смел интелектуалецът, той трябва първо да е творец от висока класа. Ние такива творци нямаме. Вземете хилавите творчески съюзи, които продължават да съществуват. "
"Едва когато си вътрешно свободен, можеш да се ползваш от съществуващата свобода или да се бориш за нея, ако я няма. За жалост у нас - вече 25 години – у много творци, пък и журналисти, продължава да живее вътрешният цензор, който е по-страшен и от една официална цензура, защото тя понякога може да бъде измамена."
"Бог е този, който пише, само некадърниците публикуват "собствено лично творчество"."
"В Европа е имало трийсетгодишна война, която в един момент е свършила. А тук скоро ще станат трийсет години от началото на този безкраен преход и аз не виждам кога ще свърши той и ще свърши ли. Всички политически сили, до една, без оглед на тяхната окраска, са виновни за това, че позволиха."
"И патриоти, що патриоти, в народни носии и лозунги „Искаме си робството!” Че кой може да ти отнеме робството бе, робе! Те онова може и да не ти го признаят, но ти отдавна вече си се набутал в ново робство. Поредното! Халал да ти е! Само дето Кирил Христов го няма, да се провикне: „Недоробувал си е този народ!” И Стоян Михайловски да развърти бастуна: „Не сме свободни българите, само сме освободени!”чиновничеството, бюрокрацията на всички нива, полицията, че и армията, да се корумпират."
"Защо се заблуждаваме, че имаме интелектуалци. Нямаме такива, нямаме. Защото тези интелектуалци бяха деградирани – бавно и полека. Не може да се смяташ за интелектуалец, духовен водач на нацията, и да правиш метани пред президента, да му редиш панегирици."
"След толкова слова за свободата време е да кажем нещо и за свободата на словото."
"Могъщият талант озлобява силните на деня и слабите в изкуството."
"Поезията, може би това са виденията на едно дете, разказани от старец."
"Самотата на големите е винаги оная благодатна атмосфера, в която посредствените обират всички лаври на съвременността."
"Изкуството, което обслужва нуждите на деня, си отива с деня."
"Творецът вдъхва душа, а не прави изкуствено дишане."
"Стиховете от вчера, които звучат добре днес, ще се четат и утре."
"Нищото никога не може да бъде нещо. Но нещото винаги може да стане нищо."
"Преводачът явно е орисан от Калиопа да служи не като жрец, а като помощник на жреците. Което не прави работата му по-малко свещенодействена."
"Официалната поезия – тая Цирцея, която превърна мнозина в свине."
"Който има много, винаги ще бъде преследван от тия, които имат малко. Особено в литературата."
"Изкуството може да не е за малцина, но не e и за мнозина."
"Човек не пише, за да го превеждат. Превеждат го, защото е написал нещо."
"И какво се оказва: българският постмодернизъм не бил нищо повече от юфка, получена от готови кори за баница с изтекъл срок на годност."
"Истински класическото е винаги модерно и истински модерното – утрешна класика."
"Народ, който унищожава духовните си водачи, убива бъдещето си!"
---
ШЕКСПИР – XXI
Дърветата по хълма – мрачни капитани –
понесли са на рамо кървавия труп
на изгрева... Среднощните трагедии са изиграни
и пак на сцената ще се качи животът груб.
Стакан с отрова, удар на рапира –
не е за простосмъртни тоя дял;
разсъхнат шев по черепа на Йорик – как вибрира
кардиограмата ти с ритъм подлудял!
За кой ли път светът от трусове се мята?
И стенеш ти, щастлив, че дишаш, че жужи вън цъфналата вишна,
че атомната гъба друг – не теб! – уби...
А – цвете върху болничното шкафче на земята –
духът, изпуснат от бутилката, е клюмнал – питанка излишна:
Тo be or not to be?
КИРИЛ КАДИЙСКИ - поет, есеист и преводач, роден на 16 юни 1947 г. Работил е в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство "Народна култура". Издател е на "Нов Златорог" (от 1990). Член-кореспондент е на френската академия "Маларме", член-учредител е на движението "CAP A L'EST" на поетите-франкофони (Братислава, Словакия). Автор е на книгите: "Небесни концерти" (1979), "Ездач на мраморни коне" (1983), "Пясъчно време" (1987), "Перо от феникс и други стихотворения" (1991), "О кой" (1994), "Поезия" (1995), "Вечеря в Емаус" (2000), "Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета" (2001), "Green" (2002), "Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Превежда от френски - Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, и руски - Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак. Автор е на единствената книга с палиндроми в българската литература "Още нещо" и на поетическата антология "От Вийон до Виан". Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния. Стиховете му са превеждани на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски. Носител е на редица престижни награди - "Иван Франко" (Украйна), "Голямата европейска награда за поезия"( Румъния), френската "Макс Жакоб" и др.
