"Големите класици шестват през вековете. Всяко поколение открива нещо за себе си. При преводните произведения има належаща необходимост да са правят нови преводи. Понякога преводите са остарели или некадърно направени. Езикът се развива, а новите поколение се препъват в старите строфи".
Това сподели в предаването "12+3" поетът и преводач Кирил Кадийски във връзка с новия прочит на "Ад" на Данте. И подчерта, че класиците поставят вечни проблеми.
Изданието е от 360 страници, оформено с илюстрациите на Сандро Ботичели и калиграфия на Костадин Кокаланов.
"Ад" е първата част от "Божествена комедия", която предхожда "Чистилище" и "Рай". В нея се описва пътуването на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория "Божествена комедия" представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха.
Най-ранният превод на произведението на български език е на Константин Величков от 1906 година.
Кирил Кадийски е емблематична фигура в българската поезия и е най-превежданият български поет в чужбина. Превеждал е от френски Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Аполинер, Сандрар, от руски Тютчев, Лермонтов, Бунин, Волошин, Аненски, Пастернак, Манделщам. Забележителни са неговите антологии на френската поезия IX – XXI век в два тома и на руската поезия XI – XXI век. Плод на интереса му към класическата и съвременната италианска поезия са "Антология на съвременната италианска поезия", както и "Сонети" от Фанческо Петрарка, отличени с награда на Италианското министерство на културата.
