Писмо - памфлет от Кирил Кадийски до Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Препубликувано от fakel.bg

 Мутафчиев,

Прав си, братко, че гърчолята ни мразят. Ама ако си беше учил уроците редовно в прогимназията, щеше да знаеш, че така ненавистните ти византийци са разбити в 917 година (не бъркай с 1917 – това е Октомврийската революция) от нашия самодържец Симеон Велики, оня, дето е вдигал шум и край Босфора (абе тогавашният Бойко, да си го кажем правичката).

Това станало край Ахелой (днешно Анхиало демек). Та византийците тогава, макар да ги водел напереният Лъв Фока, нито били храбри като лъвове, нито гадните им византийски фокуси можели да минат пред нашите лъвове балкански и яли пердаха. Така де – на три мастики, пардон на три морета сме били тогава,

и то екологично чисти. Какви курорти сме можели да направим, какви подпорни стени да вдигнем, ама на! Край Босфора шум ще вдигаме! Та византийците, като всички подлеци се насрали тогава от страх и олайнявили Черно море. Ето затова е то и до ден днешен е отблъсващо, а не че през последните години някакви си уж незаконни строежи и осакатяване на природата били причината… И затова туризмът ни не вървял. А бе, тоя народ няма ли манталитет като хората да добие някога?!

Нейсе, не си знаел – не си успял да изпъчиш както трябва гърди към хулителите на родния просперитет, пък и да се надупиш, уж така, случайно, към управниците. Хубаво е, патриотично е, че ще ходиш на родното Черноморие,

но сакън да не се сваляш по бански или дори по бермуди – може да ти се инфектират ожулените колена. Слагай наколенки бе, Ачо. Че то ако паднеш пиян и си ожулиш суратя, може в патриотичен патос да кажеш, че вражи куршум те

е близнал по челото (хъшове сме все пак, нали!), а сега какви ще ги дъвчеш пред тия, дето по византийски ти се присмиват и те поднасят.

Споменаваш нещо за майките им, пък дали не си знаел какво точно искаш

да кажеш, или не си могъл да го кажеш по-така, та оставяш народа да се чуди защо им е на гърците да ни дават на своите майки. Абе, човек, кажи го като хората, че искаш те да ни дадат майките си. То като кажеш думата майка, нали знаеш как трябва да продължиш. Нейсе, запуши я, както би се изразил дядо ти.

Хайде, добро изкарване по родните брегове (пардон, барове!) и внимавай

с питиетата, че повечето са ментета, родно производство. Наблягай на узото, понеже тия мерзавци ромеите и на него са му намерили цаката да ни цакат – слагат му на питието анасон, та да се познава и от кьор-кютюк пиян дали

е българско, или не.

Не се щади, узорвай се – пий на воля, да им изпием на гърчолята мастиката, както на нас чавки акъла са ни изпили…

 Твой Кирил Кадиеца,

зрител и хронист

 

 ПП

Да не пиеш там ром, ей –

ще те вземат за ромей!

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция