Писмо - памфлет от Кирил Кадийски до Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Препубликувано от fakel.bg

 Мутафчиев,

Прав си, братко, че гърчолята ни мразят. Ама ако си беше учил уроците редовно в прогимназията, щеше да знаеш, че така ненавистните ти византийци са разбити в 917 година (не бъркай с 1917 – това е Октомврийската революция) от нашия самодържец Симеон Велики, оня, дето е вдигал шум и край Босфора (абе тогавашният Бойко, да си го кажем правичката).

Това станало край Ахелой (днешно Анхиало демек). Та византийците тогава, макар да ги водел напереният Лъв Фока, нито били храбри като лъвове, нито гадните им византийски фокуси можели да минат пред нашите лъвове балкански и яли пердаха. Така де – на три мастики, пардон на три морета сме били тогава,

и то екологично чисти. Какви курорти сме можели да направим, какви подпорни стени да вдигнем, ама на! Край Босфора шум ще вдигаме! Та византийците, като всички подлеци се насрали тогава от страх и олайнявили Черно море. Ето затова е то и до ден днешен е отблъсващо, а не че през последните години някакви си уж незаконни строежи и осакатяване на природата били причината… И затова туризмът ни не вървял. А бе, тоя народ няма ли манталитет като хората да добие някога?!

Нейсе, не си знаел – не си успял да изпъчиш както трябва гърди към хулителите на родния просперитет, пък и да се надупиш, уж така, случайно, към управниците. Хубаво е, патриотично е, че ще ходиш на родното Черноморие,

но сакън да не се сваляш по бански или дори по бермуди – може да ти се инфектират ожулените колена. Слагай наколенки бе, Ачо. Че то ако паднеш пиян и си ожулиш суратя, може в патриотичен патос да кажеш, че вражи куршум те

е близнал по челото (хъшове сме все пак, нали!), а сега какви ще ги дъвчеш пред тия, дето по византийски ти се присмиват и те поднасят.

Споменаваш нещо за майките им, пък дали не си знаел какво точно искаш

да кажеш, или не си могъл да го кажеш по-така, та оставяш народа да се чуди защо им е на гърците да ни дават на своите майки. Абе, човек, кажи го като хората, че искаш те да ни дадат майките си. То като кажеш думата майка, нали знаеш как трябва да продължиш. Нейсе, запуши я, както би се изразил дядо ти.

Хайде, добро изкарване по родните брегове (пардон, барове!) и внимавай

с питиетата, че повечето са ментета, родно производство. Наблягай на узото, понеже тия мерзавци ромеите и на него са му намерили цаката да ни цакат – слагат му на питието анасон, та да се познава и от кьор-кютюк пиян дали

е българско, или не.

Не се щади, узорвай се – пий на воля, да им изпием на гърчолята мастиката, както на нас чавки акъла са ни изпили…

 Твой Кирил Кадиеца,

зрител и хронист

 

 ПП

Да не пиеш там ром, ей –

ще те вземат за ромей!

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.”

Георги Мишев, писател и сценарист, роден на 3 ноември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...