ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Известната поетеса и писателка Лиляна Стефанова бе разкрита като секретен сътрудник на тоталитарната комунистическа Държавна сигурност. Комисията по досиетата установи нейната принадлежност към ДС при проверката на литературно списание „Обзор”, резултата от която обяви днес (решение №2-1269 от 11 април 2018 г.).

Проверката е засегнала общо 12 лица, заемали ръководни постове в изданието, като от тях единствено с установена принадлежност е Лиляна Стефанова в качеството ѝ на главен редактор на списанието.

Родената през 1929 г. в София Стефанова е регистрирана през 1965 г. като секретен сътрудник на Първо управление на ДС (от 1969 г. Първо главно управление - ПГУ, б.а.) под псевдонима „АЛБЕНА”.

Според изнесената от Комисията по досиетата информация тя е използвана от отдел 08 „Активни мероприятия” на ПГУ и отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” на разузнавателното управление. Снета от оперативен отчет през 1979 г.

Агентурното ѝ минало е установено от документи от щатни служители, съдържащи се в досието ѝ, както и от вписването ѝ в картотеката на ПГУ и регистрационния дневник.

По всяка вероятност и нейното досие е прочистено от агентурни донесения, както това на Юлия Кръстева, която беше разкрита като секретен сътрудник също на ПГУ преди две седмици.

Прави впечатление, че Лиляна Стефанова е привлечена като секретен сътрудник през 1965 г. – годината, в която заминава на специализация в Лондон и по всяка вероятност вербуването ѝ е свързано именно с това нейно задгранично посещение в една от развитите западни държави по време на Студената война.

Лиляна Стефанова завършва Държавния институт за театрално изкуство в Москва със специалност режисура. Впоследствие приета в Литературния институт „Максим Горки“. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва и писателската програма към университета в Айова, САЩ (1988). Като ученичка за първи път публикува стихове във в. „Средношколско единство“ (1945). Като студентка издава първата си стихосбирка през 1952 г., която е преведена на руски. Автор е на повече от петдесет книги поезия, проза, есеистика и творби за деца, публицистика, драми, а прозата и поезията ѝ са преведени на 31 езика.

Била е зам.-главен редактор на сп. „Септември“ (1964-1965), създател и главен редактор на  списание „Обзор“, главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1988-1989). Заемала е и други ръководни постове извън литературата – зам.-кмет на София (1977-1980), зам.-министър на образованието (1980-1984). Била е председател на Българския ПЕН център (1980-1990), както и секретар на комисията за култура на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел. Участвала е в редица големи форуми на ПЕН в целия свят. Преди две години издаде свои мемоари, озаглавени "Моят луд век".

 

СПИСАНИЕ

Комисията по досиетата обяви и проверката в списание „Витамин Б” (1996-1999), която е засегнала 5 лица от ръководството му (решение №2-1268 от 11 април 2018 г.). Установена е принадлежността към ДС на едно лице, но данните за него не са обявени, тъй като е починало и по закон в такива случаи информацията не е публична.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...