„Държавна сигурност и българското музикално изкуство“ е новият сборник, издаден от Комисията по досиетата. Той излиза под №37 от поредицата „Из архивите на ДС” и разкрива важни моменти от развитието на музикалното изкуство в България по време на комунистическия режим, съобщи desebg.com.

Премиерата му е днес, 13 март, от 16,30 ч. в Националната опера в София.

Фототипното издание хвърля светлина върху ролята на Държавна сигурност за осъществяване на партийната политика по отношение на музикалното изкуство.

Главна цел на тази политика е превръщането на музикално-сценичното изкуство, което е един от водещите жанрове на музикалната култура във „войнстващо изкуство по посока на идеологическа борба и мощен инструмент за идеологическо общуване с другите народи“.

Опитите за политизиране и идеологизиране на музикалното изкуство в България по време на комунизма се превръщат в сериозна пречка за неговото развитие.

Български оперни певци, инструменталисти, диригенти и режисьори, които не намират подходящи условия за развитие в комунистическа България, без значение на техния произход и партийна принадлежност, търсят възможност за изява на сцените на западноевропейските театри. Голяма част от тях получават международно признание и допринасят за утвърждаване на българското музикално изкуство по света.

В сборника са включени 120 фотокопия на оригинални документи, съхранявани в Централизирания архив на Комисията по досиетата.

Архивните материали са структурирани в два тематични раздела:

Дейността на ДС в развитието на музикално-сценичното изкуство в България, опера и балет.

ДС и Съюза на музикалните дейци – Софийска държавна филхармония и естрадна и танцова музика.

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...